Археолози откриха гробницата на магьосника Мерлин ?

В южната част на Шотландия има село, което отдавна се свързва с легендата за Мерлин – великия магьосник и наставник на крал Артур. Преди това тази история, подобно на много други части от цикъла на Артур, нямаше никакви археологически доказателства – само изключително объркващи споменавания в древни ръкописи. Сега ситуацията се е променила.

Историците смятат, че легендите за крал Артур са станали популярни в Британия през XII – XIII век. Делата на рицарите от Кръглата маса са възпявани в песни и легенди. Основният източник на тези истории е "Историята на британците" от уелския хронист Нений.

Раждането на Мерлин е толкова загадъчно, колкото и целият му последващ живот. В ръкопис от XIII век неговата история започва със съвет на демони, обсъждащи важен въпрос: как Луцифер може да зачене дете в тялото на девица.

Нений (края на VIII – началото на IX век) не се колебае да използва въображението си, когато пише: той посочва географски имена с грешки, но говори за дракони почти като очевидец. До XII век певците добавят свои собствени фантазии към историята. Нещата стигат дотам, че се появява книга, за която се твърди, че е написана от самия Мерлин – със заглавието „Пророчествата на Мерлин“, дело на свещеника Галфрид Монмутски, но той бързо бил разкрит.

В края на XV век в Британия е издадена „Смъртта на Артур“ на сър Томас Малори – по същество сборник от устни и писмени истории, свързани с легендарния крал. Малори не е могъл да даде в книгата си всички варианти на конкретно събитие или биография на героя и техните описания понякога силно се различавали.

Точно такава е биографията на Мерлин – магьосник, наставник и съветник на крал Артур. На него са посветени няколко строфи от балада на Талиесин, уелски певец от VI век. Вярно е, знаем за това от Черната книга на Кармартен, написана в средата на XIII век. Кармартен се намира в Югозападен Уелс, така че легендата приписва на Мерлин уелски произход.

 
В Уелс той първо демонстрира, според някои легенди, своите магически способности, а след това се отправя на пътешествие и се озовава в двора на крал Утер Пендрагон. След поредица от дворцови интриги и съдействие за брака на Утер с чужда жена Мерлин става наставник на младия Артур. 

Именно Мерлин съветва Артур да се опита да извади древния меч (не Екскалибур) от камъка – човекът, който направи това, става крал на Британия. По-късно Мерлин помага на краля да получи Екскалибур от ръцете на Господарката на езерото и остава негов съветник дълго време.

Според Малори в края на живота си магьосникът се скарал със сестра си, магьосницата Моргана. И тя или го убила, затваряйки го в дъбов ствол, или го омагьосала във вечен сън, в състояние на който Мерлин бил погребан под голяма могила. Легендата не споменава къде се намира тази могила или дъб.

В югоизточната част на Шотландия, на брега на река Туид, се намира древното село Друмелзиър. На хълм близо до селото са руините на замъка Тинис. Известно е, че той е съществувал още в края на VI – началото на VII век, по време на събитията от цикъла на Артур. „Пророчествата на Мерлин“ казват, че Моргана е заточила брат си в дъб на брега на река Туид. Но тъй като книгата отдавна е призната за фалшификат, доскоро никой не ѝ обръщал особено внимание.

Преди две години археолози от Guard Archaeology Limited започнали разкопки около замъка Тинис. Те открили, че мястото е било популярно много преди британските крале.

На върха на Тинис изследователите открили голям брой фрагменти от кремъчни инструменти от късния мезолит и ранния неолит. Освен това те разкопали древните стени на укрепление от желязната епоха, което било унищожено от пожар.

Тази година от другата страна на река Туид археолозите изследвали група древни погребални могили. Сред тях е разкрита квадратна могила, датираща от края на III до края на VI в. сл.Хр. Тази могила, различна от по-древните кръгли погребения от бронзовата епоха наоколо, съдържала останки на хора с изключителен статус – следователно мястото е било от голямо значение за ранните британци в региона. 

В подножието на тази могила е разкрито друго погребение, условно датирано в края на VI век. Точно така Галфрид Монмутски описва гроба на Мерлин: в подножието на древна могила, с изглед към река Туид.

Разбира се, невъзможно е окончателно да се потвърди дали това наистина е последното място за почивка на вълшебника. Но самото присъствие на такъв обект на място, пропито с фолклор, предполага, че историята за Мерлин може да има корени в реални исторически събития.