Аристократката Таня Масалитинова: Баща ми не искаше да стана актриса

„Много ми е смешно. Та ние никога не сме имали аристокрация. Сега има някаква нова буржоазия, парвенюта по-скоро... Аристократизмът не е в парите. Той е в доброто възпитание. Толстой в „Анна Каренина” пише: „Аристократът винаги ще бъде любезен и с последния човек.” Разбирате ли, няма да си вири носа - другото е парвенющина”. Така казваше Таня Масалитинова, определяна от мнозина като „аристократката на българския театър.” А тя беше аристократка и по дух, и по държане. Няма как да е иначе, след като е потомка на руски дворяни и уважавани в цяла Европа интелектуалци.

Въпреки многобройните си превъплъщения на сцената и на големия екран и въпреки благосклонността и хвалебствията на критиката, актрисата споделяше, че никога не е имала високо самочувствие и дори не се е смятала за хубава. По ирония на съдбата нейният баща – големият руски режисьор, актьор и театрален педагог, създател на Театралната академия в София и родоначалник на съвременната театрална школа в България Николай Масалитинов е категорично против дъщеря му да става актриса. Той заедно със съпругата си Екатерина Краснополская смята, че децата не трябва да следват стъпките на родителите си.

„Родителите ми бяха против да бъда актриса, защото битува мнението, че децата на големите творци не бива да тръгват по пътя на родителите си, тъй като при тях природата си почива”, разкри приживе Масалитинова. Първоначално и на самата Таня през ум не й минава, че ще стане актриса. Но съдбата решава друго. Макар с разклатено здраве и прикована последните години на инвалидна количка, тя доживя до достолепните 92 години. А игра до 84. До последно, за щастие, Господ не й отне разума и тя завърши земните си дни, препрочитайки любимите си руски автори – Толстой, Достоевски, Булгаков. И не случайно отлетя, държейки в ръка класиката „Война и мир”, а на нощното й шкафче седеше и шедьовърът на Булгаков „Майстора и Маргарита”.

В пиесата „Таланти и поклонници” от Ал. Островски, поставена през 1955 г. от баща й Николай Масалитинов

Макар да няма българска жилка, тъй като е дъщеря на руски и украински интелектуалци емигранти, избягали от Русия след болшевишката революция през 1917 г., актрисата винаги е казвала, че се чувства повече българка, отколкото рускиня. А родителите й, които са видни театрали, приемат с радост България за своя втора родина.

Десетки хиляди, прокудени от Ленин и Сталин творци намират пристан у нас след революцията. Част от роднините на Таня са избити след идването на болшевиките на власт, както и по време на сталинските репресии през 30-те години. Майката и бащата на актрисата не могат да се върнат в родината си, тъй като голяма част от рода им е унищожен и съветската власт сигурно безпощадно щеше да се разправи и с Николай и Екатерина.

Таня Масалитинова е неразривно свързана с няколко държави – България, Русия, Украйна, Полша, Чехословакия. Родена е на 2 септември 1921 г. в Прага, където по онова време баща й е на турне. Майка й - Екатерина Краснополская - по баща е полякиня, по майка - украинка. Дядо й Краснополски бил директор на гимназия, а украинската му съпруга - учителка по френски. 

В ролята на Елена Трубникова в „Чуждата сянка“ от К. Симонов, 1952 г., режисьор Николай Масалитинов

По бащина линия дедите на Таня са търговци на чай. Баща й Николай Осипович Масалитинов първоначално учи медицина в Томския университет, откъдето е изключен през 1900 г. за участие в студентска демонстрация. Започва да следва в Технологичния институт, но поради обществената си активност също бива изключен. По настояване на сестра си Варвара, която е актриса, се мести в Москва и  започва да учи в Московското императорско театрално училище. През 1907 г. на абсолвентската премиера присъстват създателите на Московския художествен академичен театър (МХАТ) режисьорите и педагозите Константин Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Те харесват Масалитинов и го канят да играе в МХАТ. Николай става един от любимите актьори на публиката. През 1913 г., заедно с Николай Александров и Николай Подгорни създава театралната школа, известна като „Школа на тримата Николаевци”.

След революцията трупата тръгва на турне из Русия и Европа. На 20 октомври 1920 г. МХАТ започва гастрол в София, част от който е и Масалитинов. Той се запознава с наши големи актьори и режисьори и е очарован от България. По това време той вече е женен за своята съпруга – неговата студентка и с 20 години по-младата от него Екатерина. През лятото и есента на 1921 г. видният театрал е на гастрол в Чехословакия, където в Прага се ражда и дъщеря му Таня. Малко по-късно той създава частна театрална школа в Берлин. В края на 1924 г. Николай Осипович посещава България и приема поканата да работи в Народния театър в София.

С пристигането си през 1925 г. става главен режисьор какъвто е до 1944 г. След 1945 г. напуска този пост, но продължава да поставя там пиеси до смъртта си през 1961 г. Режисира близо 140 пиеси - предимно руски и български класики. Самият актьор играе на сцената. Една от най-известните му кино роли е на княз Горчаков във филма „Героите на Шипка”. През 1925 г. Масалитинов открива драматична школа към Народния театър, която по-късно се преобразува във Висш институт по театрално изкуство. Там професорът учи студентите заедно със съпругата си, която преподава дикция, жест, танц и пластика.

Николай Осипович обожава България и българите, уважава изключително много нашите творци. За разлика от много руснаци, които емигрират тук и не се стараят да научат добре български големият режисьор научава български перфектно и се старае да говори без акцент. Същото обаче не се отнася за съпругата му.

Макар да е свързан с царска Русия и да е получил българско гражданство с указ на цар Борис III, комунистическата власт в България оценява огромния принос на Масалитинов за българското театрално изкуство и затова не смее да го репресира или пък да го предаде на Сталин. Лично тогавашният председател на Комитета за наука, изкуство и култура и бъдещ премиер и партиен вожд Вълко Червенков дава голяма квартира на семейство Масалитинови. А когато педагогът вече не е главен режисьор на Народния театър и е набутан в тесен кабинет, Червенков лично се разпорежда творецът отново да бъде настанен в просторна стая.

Казват, че благоразположението на зетя на Георги Димитров към Николай Осипович се дължало на факта, че когато Червенков се явил на изпит за актьор в Театралната школа професорът оценил много високо таланта му. Но Вълко Червенков решил да се посвети на политиката, не на театъра.

Самата Таня приживе коментираше, че за щастие семейството й се е радвало на благоразположението и на царската, и на комунистическата власт. Бъдещата актриса завършва гимназия за чужди езици в София. От 1941 до 1943 г. следва в Художествената академия при бележития художник Илия Петров. Напуска обидена, защото майсторът на четката не оценил високо портрет, нарисуван от нея, и й писал петица. Постъпва в Държавната театрална школа през 1945-а. Година по-късно е назначена в Народния театър „Иван Вазов” и остава на работа там чак до 1989 г. Тогава е пенсионирана, заедно с останалите звезди от трупата. Освен в театъра обаче, тя има роли и в киното - „Точка първа”, „Рицар без броня”, „Сбогом, приятели!”, „Ненужен антракт” и много други.

„Театър има навсякъде. А Шекспир е казал най-умната фраза: „Целият свят е сцена и ние всички сме актьори.” Сменят се декорите, пиесите, идват нови, но винаги е театър. Театърът е живот, животът е театър. И любов - към живота и към театъра. Това е човекът”, изповяда се приживе в свое интервю Таня Масалитинова. И така, жената, която дори не подозира, че ще стане актриса, посвещава живота си на театъра.

С Апостол Карамитев на сцената на Народния театър

Първата изява на Таня Масалитинова на сцената е огромен провал. След като напуска Художествената академия баща й предлага да посещава в Театралната школа опреснителните курсове за млади актьори като слушател докато реши какво все пак иска да следва. Дъщерята се съгласява, но срещайки се с актьорите се запалва по театъра и тайно от родителите си се подготвя за кандидат-студентски изпит. Решава обаче да се пробва с най-трудния текст - монолога на Жулиета от Шекспировата „Ромео и Жулиета”, преди главната героиня да изпие отровата. В крайна сметка Николай Масалитинов позволява на дъщеря си да се яви на изпит.

„Но на сцената се вдървих, започнах да се движа като Пинокио. Накрая ми изневери и гласът. Изпищях: „Ромео, за теб изпивам отровата!”. Последва дружен смях - на този трагичен монолог... Баща ми стана червен като рак. Каза: „Махай се!” А аз: „Не, ще си кажа и баснята.” С нея малко си поизмих очите. Вместо да ме откаже от сцената, този провал ме амбицира. За изпитите в театралната школа ме подготвиха Владимир Трендафилов и майка ми. Приеха ме. Имахме много хубава двугодишна Театрална школа, която по-късно прерасна във ВИТИЗ,” разказваше голямата актриса. Тя завършва актьорско майсторство заедно със Славка Славова, Стоянка Мутафова, Маргарита Дупаринова, Апостол Карамитев.

„Изневерявала съм, да. Е, не кой знае колко много, но бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват”, бе откровена до болка Таня Масалитинова. В живота си има три брака, като два от тях са с един и същи мъж – украинеца Леонид Есауленко. Първият ми брак с него не беше чак толкова хубав, а вторият с Льоня беше по-щастлив и по-дълъг, разкрива актрисата и признава, че и по време на браковете си, и като свободна жена е имала връзки с различни мъже – и колеги, и хора извън гилдията.

Ученическата й любов пък е англичанинът Дик, с когото учи в частен лицей в София през 30-те години. Втората световна война, която избухва през 1939 г., обаче слага край на романтичните им отношения. Причината – той и родителите му са поданици на Нейно Величество, а Великобритания и Германия са във война, като България е съюзник на Хитлер. Освен това бащата на Дик е  дипломат, като по-късно ще стане ясно, че всъщност е бил резидент на английското разузнаване в България. Семейството бяга в Истанбул, като Дик праща почти всеки ден трогателни любовни писма на Таня.

Любовта обаче започва да става опасна и да застрашава сигурността на Масалитинови. Николай Осипович, който е благодарен на царска България, че го приютява от гоненията в Съветска Русия, не иска да си има неприятности с властите и нарежда на дъщеря си да унищожи всички писма от англичанина. Таня обаче не изпълнява бащината повеля и ги скрива в дюшека. Кореспонденцията на двамата влюбени все пак е прекъсната.

През 1945 г. красивата начинаеща актриса се запознава с Леонид Есауленко – украинец, родом от Сибир, емигрирал в България след революцията в Русия заедно с майка си и баща си, който е белогвардейски офицер. В началото на 40-те Леонид завършва химия в Софийския университет, а по-късно става изтъкнат инженер-химик като поставя началото на научноизследователската дейност по проблемите на кожухарската и кожарската промишленост у нас. Работи в кожухарско предприятие в Казичене, а след това става и преподавател в ХТИ. Баща му Яков е богат индустриалец, притежава фабрики в България.

Легендата на Народния живя със съпруга си Леонид Есауленко 51 години, като се жени за него два пъти

„След 9 септември 1944 г. свекър ми, голям хитрец и умник, който е бил милионер тогава, подарява фабриката си на Съветския съюз. Тогава всички казват: „Този дъртият Есауленко е полудял!” А съвсем не е така! Руснаците го назначават за директор на собствената му фабрика! А Льоня – главен инженер! С много добри заплати! Едва след като се изтеглят руснаците, национализират фабриката, но след 10 ноември ни я върнаха. Реституирахме я. Много добри пари получихме тогава – почти 100 000 долара! Леонид ги раздели на 5 – на дъщеря ни, на внука ни Николай, на внучката си Маринка, на мен и на него”, споделяше Масалитинова.

Младият Леонид обаче така завърта главата на Таня с ухажване и обноски, че месец след като се запознават, тя се жени за него. Малко преди сватбата си вече след края на войната актрисата получава писмо от Дик, който също й предлага брак. След дълъг размисъл и след като разкрива заплетената ситуация пред Леонид дъщерята на режисьора решава да каже „да” на украинеца, а не на англичанина. 25 години живеят заедно, ражда им се и дъщеря Вера. В началото на 70-те години обаче Таня заминава на турне в Лондон, тъй като е част от Есперантския театър. По този начин пътуването отвъд Желязната завеса се оказва малко по-лесно. Макар и на 50, дъщерята на професора запазва любовния плам и решава да издири адреса на някогашния си любим. 30 години след раздялата с Таня Дик вече има зад гърба си един неуспешен брак и голям син.

„Срещнахме се и едва се познахме! Навремето бе доста едричко момче, а сега пред мен беше един висок, слаб мъж, с чадър на ръката като всички англичани. Но на разходката в Хайд парк старото чувство се възвърна. Именно тогава започна голямата ми любов. Наистина беше лудост! И все още се питам - защо така пламна наново? Дали е била младежка илюзия, която се разгоря? Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял - 50-годишна жена си е още млада жена”, не се срамува да разкрие чувствата си публично Таня Масалитинова.

Таня Масалитинова заедно с Константин Кисимов на сцената на Народния театър

Тя се връща в София, но вече е омаяна от Дик и бракът с Леонид започва да куца. Епистоларното общуване между потомствената дворянка и британския поданик се възобновява. Масалитинова си урежда пътуване до Югославия за театрален фестивал, за да се види с Дик, той прекарва отпуската си на Черноморието. Приятелките на актрисата я съветват да не казва на мъжа си и да продължи дискретно с тайната си връзка. Най-близката й приятелка – Славка Славова обаче я порицава за извънбрачната й любов. Разкъсвана между Леонид и Дик, Таня признава на съпруга си, че в живота й има друг мъж. Химикът се изнася от дома им още същия ден.

През 1975 г. Масалитинова сключва брак с Дик, като неин кум е Иван Караньотов, който ги сватосва тайно от жена си Славка Славова. На сватбата пее Леа Иванова. Актрисата подава молба за ранно пенсиониране от Народния театър, за да отлети в Лондон при съпруга си.

„В началото всичко беше много хубаво, но после проумях, че бракът не е само любов, не е само леглото. Бракът е и приятелство. Констатирах, че нямам за какво да говоря с Дик. Ние бяхме от два различни свята. А и той беше банков чиновник, нямаше нищо общо с театъра, докато първият ми съпруг не пропускаше премиера. Леонид бе интелигентен, доцент в друга област, но разбираше от театър и беше мой почитател. Пък и не бях свикнала с пестеливостта на англичаните. Дик вървеше след мен да гаси лампите, изключваше парното, когато излизахме”, открехва завесата на интимния си свят Масалитинова.

Народната артистка по цял ден скучае в Лондон, докато мъжът й работи от сутрин до вечер. За да запълни времето си, е готова дори да стане чистачка. Това трае малко над година и през август 1976 г., обхваната от носталгия по България, театъра и близките си, Таня взима куфарите и се връща в София. Отива при директора на Народния проф. Дико Фучеджиев и го моли да се върне на работа. Той скъсва заявлението й за пенсия и тя отново става част от трупата. Иска развод от Дик, но отговор не получава. Тогава е разведена от българските власти, след като обявяват мъжа й за безследно изчезнал. Бившият й мъж Леонид пък сякаш, за да натрие носа на актрисата, се жени за 12 години по-млада от него жена. Бракът му обаче не върви. Новата му съпруга не се спогажда с внучето му Николай, което той обожава и това става причина за сериозен разрив между двамата.

В същото време Славка Славова, която се сърди на Таня заради брака й с Дик е човекът, насърчил Масалитинова да се събере отново с Еусаленко. Таня се съгласява, двамата си прощават и отново сключват брак. Живеят заедно още 26 години до неговата кончина.

„Истинският ми брак фактически е с първия и с третия ми мъж, който е все един и същи човек. И мисля, че това е по-стабилната любов. Съпругът ми бе чудесен човек, изключително благороден, добър, широко скроен, много ме обичаше и всичко ми прости! И най-важното - той уважаваше професията ми и се радваше на всеки мой успех. А аз изкупих вината си, като го гледах така хубаво до последния му дъх”, не криеше щастието си Таня Масалитинова.

Таня Масалитинова и Славка Славова в „Театър, любов моя!“

Театърът остава голямата любов и страст на Масалитинова. Неслучайно в началото на 80-те Валери Петров пише пиесата „Театър, любов моя!” специално за нея и за нейната вярна приятелка и дългогодишна партньорка на сцената Славка Славова. Постановката на режисьора Младен Киселов в Театър „199”, остава като едно от най-красивите обяснения в любов към театъра.

„Маски навсякъде, маски различни,

маски красиви за грозни сърца,

маски невидими, плътни, отлични,

които приличат досущ на лица,

маски – откакто се помним, защото

ний роби на фалша сме и той е наш крал,

и така е гласяло и латинското мото

на театъра, в който е Шекспир играл:

„Totus мundus agit histrionem”,

тоест „актьорствува целият свят”.

Да, откакто се помним, ний кръжим и се гоним

в един таен, безкраен и велик маскарад…”,

пише Валери Петров в пиесата си.

А изпълнението на Масалитинова и Славова и до днес разплаква по-възрастните почитатели на Мелпомена. Близо 60 години двете актриса са първи приятелки, с изключение на двете години, през които Славка не продумва дума на Таня заради брака й с Дик. След това обаче Славова е човекът, който най-добре усеща трепетите и терзанията на своята приятелка и благодарение на Славка Таня отново се събира с Леонид. И двете актриси десетилетия са едни от колосите на Народния театър, където играят заедно с т.нар. „златно поколение” - Апостол Карамитев, Маргарита Дупаринова, Стефан Гецов, Андрей Чапразов, Борис Луканов, Ружа Делчева, Ирина Тасева, Иванка Димитрова, Любомир Кабакчиев, Лео Конфорти…

Между многото роли, които е изиграла на сцената на Народния театър, в Театър „199” и в други театри се открояват участията й в пиеси като „Три сестри” на Чехов, „Дванайсета нощ” на Шекспир, „Варвари” на Горки, „В полите на Витоша” на Яворов, „Скакалци” на Ст. Л. Костов, „Сама” от Альошин, „Майка на своите деца” от Афиногенов.

„Таня е не само чудесна, органична, плътна, надарена актриса. Беше изключително интелигентен, изобретателен човек. Тя живя живота си пълноценно. Владееше няколко езика, превеждаше. Докато боледуваше, написа великолепен текст, който пригоди като пиеса. На своите 92 години нито за миг не изпускаше нишката на мисълта си. Надявам се горе да я посрещне Славето, голямата актриса Славка Славова. Те са един голям, трудно повтарящ се дует...”, написа след смъртта на Масалитинова колежката й Мария Стефанова.

Таня Масалитинова и Славка Славова в спектакъла "Кендида" (1962)

А малко преди да отлети, Таня бе споделила, че често сънува Славка Славова и тя вече я вика при нея. А вероятно и в небесния театър двете отново са заформили прекрасен дует. „Вярвам в задгробния живот, в прераждането”, казваше дъщерята на Николай Масалитинов.

Таня Масалитинова завърши земния си път на 31 май 2014 г. месеци преди да навърши 93. Тя страдаше, че краката не я държат и не може да се раздава на сцената. През последните 6 години от живота си почти не излизаше от дома си, а накрая лекарите й откриха и рак на стомаха. Актрисата се движеше с проходилка и с инвалидна количка, но не загуби бистрия си ум. Дъщеря й Вера и внукът й Николай се грижеха за нея до последно и тя издъхна в ръцете на близките си.

Масалитинова получи през 2005 г. „Аскеер” за цялостен принос към българския театър 

Преди смъртта си споделяше, че вече не й се живее и че човек трябва да живее, докато е полезен. Молеше се Бог да й прати лесна смърт. „Всичките ми приятели са на оня свят. Аз какво да правя вече тук”, споделяше мъката си Таня Масалитинова.