Кристина Димитрова: В последните месеци Иван Тенев пишеше малко тъжно, но много истинско

"Времето лети неусетно, изминаха 20 тъжни дни, но спомените ще са завинаги В последните месеци Иван пишеше малко мрачно, малко тъжно, но много истинско. Пишеше за всички от сърце и с любов!", сподели днес в социалните мрежи голямата любов на Агент Тенев и негова бивша съпруга Кристина Димитрова.

Тя публикува и едно от последните стихотворения на поета и светски журналист, което носи заглавието "По дяволите":

По дяволите пътя към върха,
изкачваш го, а после пак надолу.
Остава ти единствено страхът,
че пропилял си времето си късо.
Защо отглеждах със криле мечти ,
щом пърхаха проскубани във клетка,
а други хора без мечти,
дори, звезди крадяха вън,на чужда сметка.
По дяволите пътя към върха,щом щастието те очаква долу.
Между сълзата тежка и смеха е скрита истината за живота, гола.
По дяволите пътя към върха! По дяволите края и безкрая! По дяволите светостта, греха,
щом хората отдавна не мечтаят...

"Почивай в мир, Иване", неутешима е Кристина Димитрова. Певицата помести в социалните мрежи и една от последните снимки на текстописеца, на която той е видимо отслабнал, но все така артистичен.

Малко след кончината на Иван Тенев продуцентът и автор на проекта "Пеещи артисти" Игор Марковски разкри, че работи върху две песни по стихове на големият артист. Работата по песните е започнала още докато Агент Тенев е бил жив, но вече се е борел с коварната болест, отнела живота му.

Едната от песните трябва да бъде изпълнена вокално от рок легендата Йордан Караджов, а втората песен от актьора Николай Урумов.

В един от последните си SMS-и Иван Тенев написал на своя приятел Игор Марковски: "Беше ми казал, че великата песен на Цепелин "Стълба към небето" била забранена да се пуска по радиото по едно време. Скоро ще се кача по музикалната стълба към небето и ако някой ден вместо дъжд се посипят ноти и думи, да знаеш, че давам знак..."

Ето и текста на една от бъдещите песен, написани от Иван Тенев:

ГОРЕЩНИЦИ
Текст: Иван Тенев
Музика: Момчил Колев
Вокали: Данчо Караджов

Горещо е и то, ужасно,
дърво и камък пукат,
от слънчевата ярост бясна,
небето се пропуква …
И вместо дъжд, сълзи от лава,
ридаят над асфалта,
стопен от лятната жарава,  
той тъне в маранята … 
И аз звъня като камбана,
в небесната леярна,
в която бронза лава стана,
а лавата камбана …
От огъня ѝ глас прихванах -
за радост, болка лична … 
Многоезичен глас камбанен, 
но го разбират всички …
Преваля летният горещник,
в небето жива рана,
и кръсти се душата грешна,
родена за камбана ... 
Горещо е и то, ужасно,
дърво и е камък стенат …
За жалост вече ти е ясно – 
студът е вътре в тебе! ...