Авангардна идея: Да погребем паметника на Червената армия под хълм
Паметникът на съветската армия да бъде погребан под хълм, предлага Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България. Това е втората идея на архитекта за трансформация на спорния монумент, пише "Площад Славейков".
Паметникът на Червената армия предизвиква у мнозина у нас крайни реакции и призиви за демонтаж, тъй като е издигнат в чест на армия, с помощта на която през 1944 г. в България е извършен държавен преврат, последван от репресии над елита на нацията.
Решение за премахването на монумента има – взето е през 90-те от Столична община – но все още не е изпълнено. През годините паметникът често е ставал обект на нападения – най-често са му поставяни надписи със спрей, а най-ярката проява бе през 2011-а, когато художниците от групата „Дистрактив криейшън“ оцветиха едно от скулптурните пана във вид на комикс.
Руското посолство у нас реагира остро пред българското правителство след тези случаи, а в момента Москва подготвя закон за наказателна отговорност за унищожаване и повреждане на символи на воинската слава на Русия – включително и в други държави.
През юни тази година Борислав Игнатов сподели във Фейсбук идея паметникът да бъде променен – вместо войниците с шмайзери на върха на постамента, той предлага да бъде поставен гербът на България, а отпред да има надпис „България над всичко“.
Въпреки че бе направено в навечерието на местните избори, предложението изглеждаше като случаен каприз на въображението, поднесено в условно наклонение: „Ако бях кмет…“. Но идеята му предизвика широк обществен интерес, понрави се на мнозина патриотично настроени потребители на Фейсбук и излезе от социалната мрежа, след като архитектът бе поканен да изложи мисълта си по телевизиите, коментира "Площад Славейков".
Днес, половин месец след онова хрумване, Борислав Игнатов лансира втора идея за метаморфоза на паметника – да бъде затрупан с пръст, превърнат в стръмно възвишение и залесен. Направи го отново във Фейсбук, като „надграждане на идеята“, като илюстрира замисъла си и със снимки, които визуализират концепцията му.
Арх. Борислав Игнатов
Архитектът припомня основните критики към идеята му за герб върху постамент:
„1. Паметникът е история – да не се докосва!
2. Паметникът трябва да се премахне изцяло! На негово място да се възстанови зеленината на Княжеската градина.
3. Държавният герб отблъсква и стресира мнозина, понеже политиците са се постарали през годините хората да си намразят държавата. Те се отнасят с подозрение към патриотичните символи, когато не са решени елементарни проблеми“.
Затова решава да доразвие концепцията си за промяна на паметника и предлага нов вариант, като подчертава, че идеята е негова инициатива и не е обвързана с други лица или организации:
„1. След като толкова много хора смятат, че паметникът е много важна част от нашата история, то той се запазва непокътнат. Нещо повече – запазва се и от разрушаващото влияние на природата и градската среда – бури, киселинни дъждове, сняг, температурни амплитуди, изгорели газове, графити, злонамерени действия. Това става, като около паметника се изгражда саркофаг за негова защита, подобен на гробницата в Свещари. Така паметникът става експонат в собствено пространство. Той е музейно осветен и видим от различни гледни точки. Историята по неговото построяване и обществената му роля през годините е разказана на посетителите чрез тематична експозиция на различни артефакти и свидетелства.
2. Около саркофага-музей се изгражда терасирана конструкция, върху която се създава нов ландшафт и се засажда богато дървесно озеленяване, което възстановява тъканта на Княжеската градина. Този нов хълм става любимо място за спорт и разходки, тъй като предоставя нови гледни точки и възприятие на столицата. Мрежа от пътеки и стълби води до наблюдателна площадка на върха, от която се разкрива кръгова панорама към Университета, Народното събрание, Катедралата „Александър Невски“, Орлов мост, Националния стадион, Парка и планината Витоша. Подобно на примери като Париж (Монмартр), Ница, Сан Себастиан и Белград, площадката става притегателно място както за жителите, така и за гостите на града. Новата зеленината пречиства въздуха и подобрява микроклимата.
3. Шумната и монументална символика на герба и българската държавност остават за по-нататък в нашето развитие, когато наистина постигнем висок стандарт и съвременна държава, с която да се гордеем. За момента на панорамната площадка може да се сложи скромен надпис, че това, което се вижда от нея, е България.
Според архитект Борислав Игнатов тази реализация е напълно възможна и би била полезна за София и България. "Тя ще постави природата над всичко и ще успокои духовете, като запази историята на съветската пропаганда, без тя да доминира столицата на страната ни“, коментира председателят на Камарата на архитектите в България.
Паметникът на съветската армия е построен през 1954 г., десет години след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. На 4 октомври 1949 г. доминираният от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Червената армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства съветският маршал Сергей Бирюзов.
Монументът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев. Автори-архитекти са Данко Митов, Иван Васильов, Любен Нейков и Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев.
Самият паметник представлява висока 37-метрова пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, вдигнал високо шмайзер, български работник и майка с дете, изработени от Васка Емануилова и Мара Георгиева.
Снимки: Личен профил
на арх. Борислав Игнатов
във Фейсбук
