Аз търся тебе, ти търсиш друг

Какво може да убие любовта? Всичко, което можем да си представим. За нейното спасение няма рецепта. Нито е цвете, което разчита на редовно поливане, нито е дреха, която можем да освежаваме на химическо чистене. Тя винаги има право на избор. Избере ли ни, прави с нас каквото си поиска. Примери за това колкото щеш.

Сещам се за една весела естрадна песен от началото на 80-те в изпълнение на Боян Иванов, в която се пее:

"Аз търся тебе, ти търсиш друг,

той пък търси друга,

тя пък търси друг…"

Едва ли авторът на текста си е дал сметка, че този рефрен в голяма степен описва любовта, каквато е.

Любовта е вечна тема, вдъхновила толкова много писатели, поети, художници и музиканти. Истината е, че повечето велики произведения са създадени в състояние на отчаяние, на вътрешни противоречия и на страсти, които рядко са били споделяни. Най-добре можеш да изразиш емоциите си, докато търсиш, не когато вече си намерил.

Никой няма право да съди другия за начина, по който обича. Аргументите да бъдеш или да вярваш, че си влюбен, са лични, макар с времето те да ни убиват по един и същи начин – бавно и сигурно.

Поводите за ревност са като червило, което никога не свършва. Няма значение дали ревността е провокирана от действието или бездействието на другия, дали чувствата са споделени или не. Не вярвам в любовта, която не познава ревността. И не слабостта и липсата на достатъчно самочувствие ни карат да бъдем ревниви. Просто това е нашата декларация пред света, че обичаме. Егоистично? Но коя голяма любов не е егоистична!

Срещаме някого. Бързаме към него с цялата си страст, на която сме способни. Дебнем мислите му, следим всяка негова стъпка. Щом веднъж се е предал на усърдието ни да бъдем заедно, смятаме, че всяко наше действие спрямо него е простимо.

Когато в един миг осъзнаем, че рутината и инерцията са ни превзели, ставаме още по-настоятелни в преследването на онзи, за когото си мислим, че ни принадлежи. Навиците правят живота ни да изглежда подреден, макар всъщност те самите да са истинският убиец на любовта.

В края на краищата всеки сам пише своята книжка за обичане. Докато любовта е жива, метафорите зависят единствено от нас. Отговорност, която придава още по-голям смисъл на живота.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg