Българите, румънците и хърватите имат най-силни славянски гени на Балканите

През VI и VII в. е имало масова миграция на славяните, оставила дълбоки генетични следи върху балканските народи

Новини
15:28 - 08 Декември 2023
3592
Българите, румънците и хърватите имат най-силни славянски гени на Балканите

Българите, румънците и хърватите имат най-голям процент славянски гени на Балканите – около 50-60 процента, докато гърците са с най-малък процент наличие на славянски гени – от 4 до 20 процента, според научно изследване на ДНК от България, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания и Гърция, предаде Танюг.

Според изследване на генетичната история на Балканите през различни епохи, осъществено съвместно от учени от Сърбия, Испания и САЩ, около 50-60 процента от гените на българи, румънци и хървати са със славянски произход. В посока Гърция процентът пада до 4 на сто във вътрешността на страната и 20 на сто по островите.

Чрез анализа на древно ДНК от повече от 30 локации, изследването отразява генетичните промени в популацията и миграцията на Балканите в продължение на две хилядолетия, пише в изследването. Използвана е ДНК от 140 скелета от периода от I до X век, както и ДНК на съвременното население на съответните страни. Целта на изследването е да покаже приемствеността на гените от съвременните жители на балканските страни и „старото балканско“ население още от бронзовата епоха.

Изследването потвърждава, че през VI и VII в. е имало масова миграция на славяните, която е оставила „дълбоки генетични следи върху балканските народи“.

Сръбският учен Душан Кецкаревич, част от екипа, провел изследването, отбелязва, че различните езици, религия и култура подсказват, че демографските и културни процеси в продължение на две хилядолетия са породили множеството различия сред народите на Балканите, въпреки че генетично са много близки, пише БТА.

Анализът на съвременния геном показва, че най-голяма генетична близост днес съществува между сърбите, хърватите и румънците.

В изследването са участвали изследователите от Биологическия факултет на Университета в Белград проф. Миодраг Гърбич, проф. Желко Томанович, членът на Сръбската академия на науките (САНУ) проф. Душан Кецкаревич, както и членовете на сръбския Археологически институт д-р Илия Микич, д-р Миомир Корач, д-р Снежана Голубович. Участвали са и учени от Университета в Барселона и американския университет Харвард.