България осеяна с некролози на Тато

Некролози на Тодор Живков бяха разлепени в различни градове на страната през последните дни. Поводът е – че на 5 август се навършиха 21 години от смъртта на някогашния първи партиен и държавен ръководител на България.

Жалейки за Тато се появиха в Дупница, Кюстендил, Смолян, София, Несебър, Варна. Те са различни, но общото помежду им е, че на всички тях се изтъква „огромната роля в българската история на Тодор Живков”.

На възпоменанието са отбелязани годините на раждане (1911) и смъртта му (1998), както и че от 1956 до 1989 г. е бил начело на БКП и НРБ.

"В една безпристрастна история Живков ще бъде звезда, защото за своята България като Ботев докрай изгоря", се казва една от жалейките, подписана от инж. Петко Коцев, който се е определил като "Човек от народа", и от симпатизанти от Смолян.

Инж. Петко Коцев е чел това свое авторско стихотворение на честване на рождения ден на Тодор Живков в Правец през 2002 г. Поетът инженер заявява, че не е член на никоя партия, но докато е жив ще почита Тато.

Отдавна отреченият култ към Живков обаче продължава да има своите почитатели. Няколко години ликът на някогашния Първи посрещаше и изпращаше гостите и местните жители на Несебър и Слънчев бряг. Образът на бившия държавен глава бе издигнат върху билборд, поставен на пътя Несебър-Слънчев бряг. „Тодор Живков ... дългогодишен ръководител на майка България!“, гласеше надписът на билборда.

Автор на помпозното възпоменание бе 50-годишният Дочо Дочев от Несебър, който не може да превъзмогне носталгията си по отминалите времена. Две години подред Дочев плащаше за поставянето на билборд в чест на Тодор Живков.

През 2011 г. партийният вестник на БСП „Дума“ публикува друго стихотворение написано за 90- годишнината от рождението на Тато на същия инж. Петко Коцев, сега автор на един от новите некролози: 

За него битуват легенди...

Дошъл преди век на света

на 7 септември във Правец.

След време оглави властта.

През ерата "Живков" народът

превърна в рай свойта страна,

построи стотици заводи,

на запада грабна ума.

Със свойта продукция бяхме

известни далеч по света,

задминахме мощни държави,

а днеска сме бедна рая...

Разграбиха всички богатства,

що хищно око им съзря,

и днеска живеят в палати,

смениха строй, герб, знамена.

В едно не успяха обаче -

Живков се върна дома,

макар и с разклатено здраве,

и по-късно напусна света.

Но въпреки че бе детрониран

той си остана звезда,

защото бе син на народа,

за честните хора - баща.