Живков нарича Борис Велчев Дон Корлеоне

Един модерен за времето си филм сваля от власт втория човек в БКП след Тодор Живков – Борис Велчев. През 1977 г. дядото на бившия главен прокурор, носещ неговото име, е наказан от генералния секретар, защото има по-голям авторитет от Първия и на фона на ретроградните другари от Политбюро и ЦК на БКП изпъква с по-модерни възгледи за социализма и се обявява срещу безсмислената и жестока репресия срещу инакомислещите. В началото на 60-те години оглавяваната от него комисия изиграва решаваща роля за закриване на лагерите в Ловеч, Скравена и Белене.

Има и още две причини Борис Велчев да стане неудобен. Първата е, че вече прекалено дълго се е задържал на върха и Тато се страхува, че неформалният му заместник може да поиска да седне в креслото му.

В продължение на 15 години Велчев е дясна ръка на Тодор Живков - от 1962 до 1977 г. е член на Политбюро и завеждащ Секретариата на ЦК, както и член на Държавния съвет и народен представител. Благодарение на високото си образование и на реалната си антифашистка дейност преди 9 септември 1944 г. Борис Велчев дори има по-големи възможности от Първия и в интелектуално отношение е класи над правешкия диктатор. Време е да се даде път на поредния Татов любимец, който да стане втори в партийната йерархия. И удря часът на младия ерудит Александър Лилов. Той обаче се радва на любовта на генералния секретар доста по-малко от 15 години – само 6.

Втората е, че Живков иска да даде реална власт на дъщеря си Людмила Живкова и да я направи член на Политбюро, като се предполага, че в средата на 70-те Тато вече е обмислял да я подготви за свой наследник и да предаде властта не по заслуги, а според династичния принцип. В средата на 70-те червената принцеса, която се увлича по философските и религиозните учения от Изтока, вече е назначена за председател на Комитета за култура с ранг на министър и също така е „избрана” за член на ЦК.

Оттук до Политбюро остава само една крачка. Борис Велчев е от хората, които се противопоставят на политиката на високи дър­жавни постове да се издигат дъщерите и синовете на висшите партийни функционери. И настоява за либерализация на режима. И разбира се наказателният удар срещу Борис Велчев не закъснява, като свалянето му от всички постове е една от най-интересните дворцови интриги на зрелия социализъм. През януари 1977 г. излиза тв сериалът на неговия син Иля Велчев – „Завръщане от Рим”, заснет по сценарий на Антон Дончев.

Иля Велчев е кръстен едновременно на съветския поет Иля Еренбург, любимец на Сталин и на руския богатир Иля Муромец, надарен със свръхчовешка сила. Явно родителите мечтаят техният син да владее както интелектуална, така и физическа сила. И всъщност мечтата им поне що се отнася до първото се реализира – Иля става успешен режисьор, сценарист, писател и поет.

Синът на Борис Велчев завършва руския кино институт ВГИК в Москва през 1973 г. и още същата година на екран излиза дебютният му филм „Мандолината”. През следващата 1974 г. заснема „Дубльорът”, а през 1975 – „Сладко и горчиво”. Всичките те се радват на добър зрителски интерес, но в част от киногилдията възниква завист към Велчев, шушука се, че е толериран от киношефове заради баща си. През есента на 1975 г. филмовият шеф Александър Величков му предлага да снима сериал - копродукция между БНТ и италианската телевизия „РАИ”. Филмът на Иля Велчев и Антон Дончев е първата реализирана телевизионна кинопродукция между България и Запада, което само по себе си е събитие.

Днес режисьорът коментира, че със „Завръщане от Рим” искал да отвори вратата на българското кино към Европа, но Тодор Живков с трясък я затворил. В Политбюро решават, че филмът е чужд на социалистиче­ския реализъм, руши социалистическия морал.

А ето и самата история, която толкова ядосва моралистите сред партийната вихрушка. Известният сърдечносъдов хирург доц. Кирил Димов (в ролята Милен Пенев), главен лекар в клиника, заминава на двугодишна специализация в Рим. Съпругата му Ани (Райна Василева), която също е сърдечен лекар, не заминава с него. През двете години раздяла тя става перфектен специалист. Но когато специализацията на съпруга й е удължена с още една година, тя се влюбва в спортния журналист Владимир (Юрий Ангелов) и се развежда с Кирил.

Доц. Димов се връща в България, заема отново поста си, но е странно променен. Още от първия ден колегите виждат в него един циничен и груб човек, който постоянно влиза в конфликти с тях и с пациентите. Въпреки че е разведен със съпругата си, Димов постоянно я тормози и се опитва да наложи волята си над нея. След много професионални перипетии и лични конфликти в любовния триъгълник Ани и Кирил се разделят завинаги.

Във филма се снимат красивата италианка Лаура Беяли, Петър Слабаков, Наум Шопов, Виолета Донева, Катя Захирева и др. Иля Велчев приключва филма в срок и го предава в БНТ, където той получава високи оценки от художествения съвет. Филмът има благословията и на генералния директор на телевизията и зет на Живков Иван Славков.

Когато БНТ показваше „Завръщане от Рим” улиците вечер опустяваха и то не заради героичните подвизи на партизаните, а заради чисто човешките житейски отношения – любов, изневяра, отчуждение.

„Живков беше силно раздразнен от успеха на сина на Борис Велчев. Баща ми тогава беше дясната ръка на Живков. Живков използва повода да се разправи с него. Като ръководител, татко носеше европейските символи на социализма. Той бе за здрава държава, но и за развитие на частните икономически механизми. А мен ме обвиниха, че с негова подкрепа съм могъл да прокарам такава свободна тема. Баща ми придобиваше все по-голям авторитет, както в партията, така и в международното социалистическо и прогресивно движение. И Т. Ж. решава, че „Завръщане от Рим” може да бъде използван за отстраняването му от второто място. То да бъде дадено на Лилов и да се освободи пътят към Политбюро на дъщеря му. Това е следващият етап на династичната му амбиция”, споделя писателят.

Подмолната акция срещу Бо­рис Велчев започва малко след като филмът на сина му е излъчен по БНТ през януари 1977 г. Веднага след премиерата в София плъзват листовки, които се подиграват с фил­ма, а вестникът на Съюза на българските писатели „Литературен фронт” громи Иля Велчев с  редакционна статия.

„Авторите на този анонимен пасквил, написан по поръчение на Т. Ж., са секретарят на СБП Драгомир Асенов и кинокритикът Атанас Свиленов, който е и агент Пламенов, сътрудник на Държавна сигурност. Статията им е поръчана от Павел Писарев след инструкция на Александър Лилов”, убеден е Иля Велчев. През 1977 г. Писарев току-що се е издигнал от генерален директор на „Българска кинематография” до първи заместник-министър на културата, а Лилов е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП и е смятан за третия в партийната йерархия след Тодор Живков и Борис Велчев.

Официозът „Работническо дело” не остава по-назад и също излиза с унищожителен редакционен материал срещу първия българо-западен филм. Заинтересованите от раздухване на скандала апаратчици потриват доволно ръце и очакват в най-скоро време Първия да отстрани Втория.

Велчев посреща през 1964 г. първата жена космонавт Валентина Терешкова и колегата й Валерий Биковски

Разгневеният Живков свиква заседание Политбюро на 25 април 1977 г. Най-напред той прочита документ със заглавие: „Изложение на др. Тодор Живков във връзка с филма „Завръщане от Рим”. А след това и редакционната статия в „Литературен фронт”, озаглавена „Плодовете на невзискателността”. Основното обвинение срещу сериала и авторите му е „нарушаване на културната политика на партията и опит за налагане на друга културна политика.”

Борис Велчев е изправен пред другарски съд, като основното обвинение към него е, че използва властта си, за да защитава сина си от справедливите нападки на пролетариата към неговия филм, който прокарва буржоазния морал. Велчев е обвинен, че оказвал натиск върху вестниците, които пишат срещу сина му и карал ДС да намери авторите на критичните статии и на листовките срещу филма.

На 5 май 1977 г. Тато свиква второ заседание на Политбюро с предварително поръчани изказвания срещу заместника му и „Завръщане от Рим”.  Седмица по-късно на специален пленум Борис Велчев е свален от всичките си постове и пенсиониран. А големият му син Владимир - отзован като посланик в Англия.

„Завръщане от Рим” е забранен повече за излъчване. Държавна сигурност унищожава четири копия на филма. Петото стои под ключ в трезорите на „Сан Стефано” 29. Скандалният за социалистическия морал сериал е излъчен 35 години по късно по БНТ – през 2012 г.

След дипломатически демарш от НРБ в края на 70-те лентата не се излъчва и в Италия. Пропадат заявките за купуване на сериала от много държави, включително от СССР и САЩ.

Стенограмите от заседанията на Политбюро и на пленума на ЦК разкриват коварството на неговите членове – всички се нахвърлят върху набелязаната жертва – Борис Велчев.

„В киносредите от дълго време се говори за мафия, начело с Дон Карлеоне, по името на шефа на мафията във филма „Кръстникът”, като в случая се има предвид другаря Борис Велчев, а неговият син пък е Майкъл – наследникът на Дон Карлеоне. Съобщавам това не за да засягам др. Велчев, а за да знае какво се говори за него...и да види колко дълбоко е затънал, тласкан от някои зловредни кръгове, за които няма нищо чисто и свято...”, изцепва се Тодор Живков.

Министър-председателят Станко Тодоров добавя: „На мнозина прави впечатление, че Иля Велчев, който инак не е лишен от способности, иска много бързо и натрапчиво да се наложи непременно и в областта на поезията, и на режисурата, и на сценария и то с неща, които понякога нямат необходимите качества, за да видят бял свят. Това дразни хората и ги настройва отрицателно и срещу Иля, и срещу теб, а и срещу нашата партия, защото хората в твое лице виждат партията, а не те разглеждат като Борис Велчев.”

Александър Лилов, който се готви да заеме поста на Втория също атакува: „Искам да кажа на др. Велчев, че той напразно повдига въпроса за “вражеската, клеветническа кампания”, която била организирана срещу Иля Велчев… Касае се не за сериозна акция на класовия враг, а за сериозна несполука на авторите на филма!”

Външният министър Петър Младенов не остава по-назад: „Получи се безотечествен филм, който може да се отнася за всяка страна. Затова един посланик, намеквайки за еротичните сцени, които бяха правдоподобни, ми заяви, че този филм е достоен да бъде показан в една страна с развити традиции в областта на порнографията, като Дания. Какво има да се удивлява тогава др. Велчев, че се разпространиха толкова анекдоти около филма, в които главно се говореше с кого спи Ани – героинята от филма. И за какво трябваше да се занимават с издирване на разпространителите на тези анекдоти органите на МВР?”

На пленума на 12 май всички членове на Политбюро и на ЦК се кълнат във вечна любов на Тодор Живков, когото първият секретар на Окръжния комитет на БКП в София Петър Дюлгеров определя като „наше достояние, наше щастие и наш капитал”. Съображенията на Първия за това колко вреден филм е „Завръщане от Рим” и как един баща загърбва партийния морал в името на лични користни цели са приети с единодушие и бурни аплодисменти. За Дюлгеров сериалът е „едно художествено безпомощно и политически вредно произведение, защото изопачава истината за нашето общество”.

Първия все пак предлага сделка на Втория - ако се признае за виновен и приеме фалшивите обвинения, да отиде председател на Народното събрание. Борис Велчев отказва. Свален е от всички постове и е лишен от всички привилегии. От 1982 до 1990 г. работи на обществени начала като председател на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество. В края на 80-те години е върнат в ЦК и в Народното събрание. През 1990 г. отстъпва мястото си в парламента на архимандрит Панкратий, считайки, че при настъпилите политически промени в България, няма да е достатъчно полезен за хората, които са го избрали. Умира от сърдечен удар в София на 26 май 1995 г. на 80-годишна възраст.

Разправата с Борис Велчев обче е като своеобразна смъртна присъда – само че този път издадена от своите. Комунистът от Етрополе вече има една подривна дейност в Царство България. Разследван е лично от фашисткия полицай Никола Гешев. Изпълнението на смъртната присъда е отложено от главния военен прокурор генерал Никифор Никифоров, който всъщност е бил съветски разузнавач с псевдонима „Журин”. Велчев е преместен с доживотна присъда в построения за политически затворници Пазарджишки затвор. На 8 септември 1944 г. е освободен с другите затворници след щурм на затвора от народа. А след това започва и издигането му по партийната стълбица.

Иля Велчев заедно с Емил Димитров

„Живков извърши огромна манипулация. Употреби Политбюро, ЦК, Държавна сигурност, пресата, обществото. Злоупотреби със съвестта, доверието и наивността на много хора. Използва всички за своите цели. Това беше подло и престъпно”, дава своята оценка днес Иля Велчев. Режисьорът и сценарист е уволнен от Българската кинематография и няколко години му е забранено да снима филми и да публикува книги.

Малко след разправата с баща му поетът напи­сва стихотворението „Ако си дал”, което става текст на едноименната песен на Емил Димитров. С излизането си песента ста­нала тотален хит, но веднага била забранена от властите. Стихът „Ти закъсняваш поня­кога, истино, но винаги идваш при нас” пък се превърнал в повод ДС да извика на разпит Борис и Иля Велчеви, защо­то в тези думи Тодор Живков видял закана за реванш. Години по-късно поетът признва, че всъщност е посветил стиховете на баща си.