Българка помага на най-бедните в Африка

Смелост и желание са двете водещи сили за предприемане на мисия в помощ на хората, обитаващи най-бедните райони на Земята. Това твърди 30-годишната търновка Ренета Митева, която е сред доброволците, решили да оставят зад гърба си екстрите на цивилизования свят и да живеят рамо до рамо с местното население на Африка, пише borbabg.com.

Болярката пребивавала в качеството си на инструктор по развитие половин година в няколко окаяни градове и села в Мозамбик. Категорична е, че един ден отново ще се върне в Африка, защото децата там откраднали сърцето й.

„Още от ученическите ми години проявявам голям интерес към географията. Обичах да чета за Африка и особеностите на този континент. Когато завърших средно образование, планирах да отида на екскурзия до река Нил, но така и не се случи. Един ден разбрах, че актрисата Анджелина Джоли е осиновила африканче. Този хуманен акт провокира у мен желание и аз да направя нещо в помощ на тамошното население“, разказа Ренета.

Дълго време проучвала различни доброволчески програми, но така и не се спряла на някоя, защото винаги откривала несъответствия с идеята й. Случайно попаднала на информация за Колежа по международно сътрудничество и развитие във Великобритания, който организирал провеждането на лагери в подкрепа на бедстващите хора в Африка и някои места на Азия. Въобще не се поколебала и кандидатствала в учебното заведение. Казва, че на един дъх написала мотивационното си писмо, което според нея впечатлило оценяващите и най-силно допринесло за приема й. За да стигне до желаната дестинация обаче, минала една година в обучение, подготовка, създаване и защитаване на проект за благото на живеещите в нищета.

„Заедно с още шест колежки направихме разработката. Гладът е един от основните проблеми там и затова проектът ни бе съсредоточен върху това тамошните да успяват да задоволяват най-необходимите си потребности, за да могат след това да помислят за всичко останало – здравен статус, хигиена, образование и професия“, уточни Ренета.

На 10 ноември 2018 г. групата отпътувала за Мозамбик. Първото впечатление на търновката от страната обаче било изключително странно. Попаднала на красиви сгради, луксозни комплекси, добра инфраструктура и въобще почти всичко онова, което може да се види в европейските страни. Когато обаче се отдалечили от столицата, видяла истинското лице на страната.

„В първото село, в което отседнахме – Сюнарай, преди време е преминал циклон, който го наводнил и сринал със земята къщите на хората. Те се опитваха да вдигнат домовете си отново, но ситуацията изглеждаше безнадеждна. Като казвам домове, може би дори пресилвам нещата, защото срутеното наподобяваше примитивни бараки. Хората нямат електрически уреди, ток и вода. Умът ми не го побираше как оцеляват“, сподели 30-годишната жена.

По думите й семействата там имали оскъдна храна, затова си позволявали да се хранят само веднъж на ден. Била стъписана, когато видяла как коремите на малките деца са вдлъбнати, а ребрата им се четат. Имало едно африканче, което вече било на 3 годинки, но продължавало да суче, защото родителите му нямали достатъчно храна и за него.

„Едва когато видиш с очите си мизерията, бедността и условията, в които живеят хората от Третия свят, започваш да осъзнаваш какъв голям късметлия си, задето си роден в други географски ширини. Трудно е да се опише как реагираха тамошните при раздаване на храна и вода. Това беше истинско щастие. След като се опознахме и започнаха да се хранят по три пъти на ден, се отпуснаха и разбрахме повече за културата им“, заяви тя.

Друга група от университета, към която се присъединили млади лекари, организирали ваксинация на населението. Преди да се пристъпи към това обаче, Ренета и колегите й провели информационна кампания за превенцията на най-разпространените заболявания. Първоначално хората категорично отказвали да се подлагат на имунизации, защото вярвали, че инжектирането на непознати за тях медицински препарати, които не са направени от билки и лечебни растения, е прокълнато от зли духове. Мнението им се базирало на страничните реакции, които давали ваксините – температура, обща неразположеност, зачервяване на убоденото място и обриви при някои от хората.

„Отне ни доста време, за да ги убедим, че ваксините са важни за създаването на колективен имунитет. За съжаление, не всички се съгласиха. В това направление трябва да се работи много усърдно, защото вярванията им пречат на съвременните методи за защита от болести, изкоренени в Европа и САЩ“, коментира търновката.

Ренета твърди, че шестте месеца в Африка преминали толкова бързо, че сякаш изкарала там само седмица. Освен с безброй спомени от горещия континент и населението на Мозамбик се прибрала и с много подаръци от децата там. В знак на приятелство и любов те слагали на ръката й цветни гривни, които ще пази винаги.

Имало и куриозни моменти. По времето на една сватбена церемония, на която присъствала, едва не се съгласила да се омъжи за симпатичен африканец, който й предложил брак чрез непознат за нея ритуал. 30-годишната жена категорично вижда бъдещето си у нас след завършване на британското учебно заведение, но заедно с колежки вече планира второ посещение на Мозамбик.