Българка в Израел: Пазя пушки у дома, мобилизираха мъжа ми

„Това наистина и най–голямото въображение не може да си го представи, досега и аз не можех да повярвам, че това се случва тук до мен. Мъжът ми е в специалните части беше мобилизиран от първите дни. Разбираемо е какъв страх изпитах, когато останах сама вкъщи с двете момчета. Просто нямам думи, наистина нямам думи“, каза Поли Луканова пред бТВ.

Поли Арази Луканова е една от младите волейболни надежди на България. Но преди 25 години заминава за Израел и става техен национал. Днес учител в началното училище на град Айна Хореш, преподавател в престижен спортен институт, но най вече любяща съпруга и майка.

„С този конфликт живеем от години. За съжаление този път беше различно, защото тука е празник. Една седмица празнуваме и беше и почивните дни и много от хората фактически бяха вкъщи, за да могат да посрещнат празника със своите близки, да починат петък и събота и да се върнат в неделя отпочинали и свежи по своите охранителни места. Не се очакваше този удар, чувам в българските медии и навсякъде по света казват палестинските бойци, това наистина не са бойци, това са просто терористи. Невъзможно е да се убиват деца, стари жени, да се изнасилват техните тела и да се влачат по пътя в ивицата Газа. Това е нечувано“, посочи Поли Луканова.

„Отначало много ме беше страх, дори мога да кажа, че не съм ги докосвала никога. Имаме много снаряжения, пушки. Пазя също тези оръжия от собствените си деца. Те само гледат своя баща, както казах опитвам се да им внедрявам, че всичко трябва да се случи по мирен начин, но ако стане нещо трябва да сте силни и да се борите“, разказа тя за това как се живее с оръжия на дивана.

Два дни след началото на конфликта Поли се насочва към размирните региони, за да занесе на войниците пакети от първа необходимост, подготвени от нейните ученици.

„Над 1000 терористи са навлезли. Частите се опитват да ги открият всички и просто да ги убият. Не мога да кажа да ги неутрализират, а просто да ги убият. За съжаление точно такъв е конфликтът - зъб за зъб. Всичко това е много страшно. Синът ми догодина ще бъде войник. Той е национален състезател по водна топка. Не желае да бъде в спортна рота, а желае да бъде в специалните части като баща си“, каза българката.

„Така са обучени децата тук, да не се страхуват, да пазят своята държава, въпреки че и аз ги възпитавам да бъдат борбени и да не се предават никога, това просто е неговият избор - да захвърли своята кариера, за да може да живеем спокоен живот“, посочи тя.

„Тук момчетата отиват три години в армията, взимат ги от 18-годишни. В тази държава ни пазят между 18 и 23-годишни деца. Момичетата също ги мобилизират и си представете, че ние се пазим точно от деца, нашата армия е съставена от деца. Цялата държава се стреми по всякакъв начин да подкрепя тези, които са на фронта. Излизаме вечер по терасите, за да може да пеем и да се поддържаме“, подчерта Луканова.