ПАК НА ДЪНОТО: Българинът хем го ползва слабо, хем умира от страх от AI
75% виждат изкуствения интелект като заплаха за работните им места, защо ли, питай Chat-Chat-ChatGPT*
Всеки трети българин използва AI поне няколко пъти седмично, но 75% виждат заплаха за работните места, това показват данните на изследователски център „Тренд". Преди няколко дни излезе и европейска статистика, според която България е на абсолютното дъно в ползването на възможностите на новите технологии - конкретно изкуствения интелект. Дания е на върха с 30% редовно вадене на инструментариума на AI в тамошните фирми.
Дори това обаче се разглежда от технологичния свят като слабо представяне на целия европейски континент, особено на фона на САЩ и Китай, където излишни задръжки спрямо настъпващата нова ера няма. "Европа още репетира да използва AI", гласи едно от заглавията и на пространен материал в престижното издание "Medium" от началото на седмицата.
Къде е България?
Изкуственият интелект вече е част от ежедневието на значителна част от българското общество. Според проучването 10% от анкетираните използват инструменти като ChatGPT, Gemini и Copilot всеки ден, а други 23% – няколко пъти седмично. Допълнително 14% ги използват няколко пъти месечно, а 15% – по-рядко.
В същото време 28% заявяват, че никога не са използвали подобни инструменти.
Бабите пред блока си остават основен източник на информация у нас
Потенциалът за по-широко навлизане на AI остава значителен. 56% от българите заявяват готовност да използват изкуствен интелект в бъдеще, ако той улеснява ежедневието им или е необходим за работата им. На противоположното мнение са 34% от анкетираните.
Един от най-категоричните резултати в изследването е свързан с очакванията за бъдещето. 76% от респондентите вярват, че изкуственият интелект ще промени съществено живота и работата ни през следващите пет години, докато едва 11% не очакват подобна промяна.
Въпреки това обществените нагласи към технологията остават противоречиви. 32% смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи, а също толкова очакват положителните и отрицателните ефекти да бъдат приблизително еднакви. Само 23% вярват, че ползите ще надделеят.
Най-сериозните обществени притеснения са свързани с бъдещето на труда. 44% от българите посочват загубата на работни места като едно от най-големите си притеснения от навлизането на изкуствения интелект.
На директния въпрос дали AI представлява заплаха за заетостта през следващите пет години 75% отговарят положително. От тях 42% смятат, че рискът засяга основно определени професии и дейности, докато 33% виждат сериозна заплаха за голяма част от работните места.
Сред останалите водещи притеснения са разпространението на фалшива информация и манипулации (24%), злоупотребата с лични данни (17%) и загубата на човешки контрол върху важни решения (15%).
Проучването показва, че готовността за използване на изкуствен интелект не означава автоматично доверие към решения, взети изцяло от него.
Най-високо е доверието при получаване на юридически съвети и правна помощ, където 51% биха се доверили напълно или по-скоро на AI система.
Когато става дума за здраве, финанси и сигурност, нагласите са значително по-предпазливи. 56% не биха се доверили на изкуствен интелект за поставяне на медицинска диагноза и назначаване на лечение, а 62% не биха поверили управлението на личните си спестявания и инвестиции на AI. Най-силно е недоверието към автономното шофиране – 66% не биха се доверили на автомобил без човек шофьор.
Необходимостта от контрол върху развитието на изкуствения интелект е сред темите, по които се очертава най-широка обществена подкрепа.
37% от българите предпочитат умерена държавна регулация, насочена основно към най-рисковите приложения на технологията.
Други 36% настояват за строг контрол и ограничения, дори ако това забави технологичния прогрес, а 13% подкрепят забрана на определени видове изкуствен интелект.
Едва 6% смятат, че трябва да се даде максимална свобода за иновации без съществени ограничения.
*Дори навлизането на технологията в чалга песните не помага особено:
