Българският чадър: 42 години от убийството на Георги Марков

Днес се навършват 42 години от убийството на българския писател, драматург и дисидент Георги Марков. На 7 септември 1978 г. при разминаване с непознат мъж на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков усеща убождане и след като в следващите дни здравословното му състояние рязко се влошава. Писателят умира в адски мъки на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс" от отравяне на кръвта. При аутопсията в тялото му е открита миниатюрна сачма с каналчета, в която е била вкарана отрова, вероятно с рицин.

Предполага се, че е станал обект на покушение от агент на българската Държавна сигурност, който инжектира отровата при сблъсъка с чадър - оттук и станалият нарицателен израз "български чадър".

Първите творби на Георги Марков са издадената през 1957 година "Цезиева нощ" и романът „Победителите на Аякс“ от 1959. С романа “Мъже” печели годишната награда на Съюза на българските писатели. Романът "Покривът" от 1959-та година е спрян от печат, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин".

Георги Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“, като създава образа на умния полицай Велински. По-късно обаче името му е свалено от надписите на филма и не е включено в указа за удостояване на авторите с Димитровска награда.

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му “Аз бях той” на режисьора Методи Андонов в Сатиричния театър, представлението е спряно и забранено. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната. Установява се в Лондон, където учи английски и започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си. Сътрудничи и на радиостанциите "Дойче веле" и "Свободна Европа". От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите задочни репортажи - очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио "Свободна Европа".

"Днес се навършват 42 години от убийството на българския писател Георги Марков в Лондон, извършено от Държавна сигурност с помощта на КГБ по заповед на комунистическия диктатор Тодор Живков на рождения ден на сатрапа, нещо като подарък за него". Това написа дипломатът и представител на Демократична България Стефан Тафров.

"И докато лидерката на БСП поднесе цветя пред бюста на Живков в Правец след като я избраха на този пост (защото такъв бюст кощунствено има), а премиер е бившият му охранител, ние няма да спрем да настояваме комунистическият режим официално да бъде осъден за това си престъпление. Поклон пред паметта на автора на "Задочни репортажи за България", един от върховете на българската публицистика редом със "Записките" на Захари Стоянов и със "Строителите" на Симеон Радев, както и на забележителна белетристика и драматургия!", добави Тафров.

Над 4 десетилетия от убийството на писателя в обществото витаят две основни версии - че е убит от ДС и че зад ликвидирането му стоят западни тайни служби, тъй като Георги Марков бил чужд шпионин и дори двоен агент.

Според разследващия журналист и автор на книгата за Георги Марков "Убийте "Скитник" Христо Христов ликвидирането на писателя е замисъл на Държавна сигурност. Изстрелването на сачмата, докато писателят се движи, в гръб е извършено от агент на Първо главно управление на ДС, твърди Христов.

"Основната причината за ликвидирането на Георги Марков е нарушеното от него табу да критикува лично Тодор Живков, който по това време се „къпе“ в култ към личността му. Чашата на търпението на първия секретар на БКП прелива, след като през есента на 1977 г. Марков си позволява да включи в четените по радио „Свободна Европа“ „Задочни репортажи за България“ 11 радиопредавания, озаглавени „Срещи с Живков“, продължили до началото на 1978 г.", пише Христов.

В деня на атаката срещу Георги Марков генералният секретар на БКП празнува 67-ия си рожден ден. Убийството на писателя е определяно като "подарък" на Държавна сигурност за Живков, извършен с техническата помощ на КГБ, твърди Христов.

"Никой никога не е доказал, че сачмата с рицин идва от чадъра на човека, с когото Марков се сблъсква на поста „Ватерлоо” на 7 септември 1978 г.", казва от своя страна историкът проф. Искра Баева. По думите й Георги Марков е талантлив писател, безуспешно опитал се да запази идеализма и критичността си в двете противоборстващи си системи. "Всъщност той е политически емигрант, критик на системата, а не неин вътрешен противник", обяснява проф. Баева.