Българският домат изчезва до 10 години

Българският розов домат изчезват до 10 години. Лошата вест обяви Чавдар Маринов от Асоциацията на производителите на плодове и зеленчуци. Тогава ще ядем само вносни домати предимно от Сърбия, Турция и Македония. Причината е, че България не субсидира това производство.

В момента българският домат струва почти пет лева за килограм, а вносният, от Турция например, е по 4 лева. И двете цени са високи, но българският може да се каже, че гони рекорд. Почти за същата цена в магазина можем да си купим килограм пилешки бутчета или свинско месо. В същото време при краставиците цената за килограм български продукт е малко по-ниска от цената на турските. Тенденцията обаче е масово в другата посока - българското или въобще го няма на пазара, или е неконкурентно скъпо.

Цените на зеленчуците на пазара са високи, но трябва да се има предвид, че сме извън сезона на производство и е нормално да са по-високи, обясни в предаването „Тази сутрин” по Би Ти Ви Снежана Благоева от Министерството на земеделието и храните. По думите ѝ търговията с плодове и зеленчуци вече е международна и България е част от от глобалния пазар и от общия пазар в ЕС.

„Освен това производството на плодове и зеленчуци е един доста рисков тип производство, като всяко земеделско производство и се влияе от климатичните фактори”, отбеляза тя. Експертът от земеделското министерство не се съгласи с твърдението, че държавата и министерството не правят достатъчно за поддръжката и субсидирането на българското производство на плодове и зеленчуци.

„Аз винаги избирам българската продукция да си купя, дори и снощи си закупих български домат на 5,50 лева”, обясни от своя страна Чавдар Маринов.

България е нетен вносител на плодове и зеленчуци – над 89 процента, коментира още Маринов. Той допълни, че наистина и изнасяме доста плодове и зеленчуци, които са по сключени определени договори за европейския пазар, както и за трети страни.

Маринов добави, че намаляването на българската продукция се дължи на няколко фактора - на първо място е липсата на адекватна политика от страна на земеделското министерство по отношение на субсидирането на производителите. Втората причина е свързана с така нареченото „удължаване на веригите” на доставка – прекупуване през четири-пет ръце, докато продуктите стигнат до потребителите, каза още Чавдар Маринов.