Балканът убива: Фаталният връх Ботев взима жертви всяка година

Връх Ботев в Стара планина /2376 м./ и Купените /Малък и Голям/ са на път да се превърнат в гробница за неопитни туристи, подценили опасността на Балкана. Всъщност, това са  едни от най-рисковите планински дестинации, фатални за неподготвени и недобре екипирани катерачи. Първенецът на най-дългата ни планина постоянно взима  жертви, сред които и опитни планинари.

Поредният загинал в ледената прегръдка на Балкана е варненецът Тодор Желязков, известен като DJ Emotion, намерил смъртта си под връх по западното било на Ботев.

Казват, че има нещо особено там, при тези върхове – времето се сменя непонятно бързо, температурите падат много под нулата, а мъглите са толкова гъсти, че понякога не можеш да си видиш и обувките. Вървиш като в купа мляко, а под самия връх отказват да работят и GPS-сите, вероятно заради силния лъч на някой от ретланслаторите.

Ненапразно, спецовете в бранша казват, че печатът на връх Ботев се взима най-трудно от 100-те национални туристически обекта. В последните години няколко души намериха смъртта си сред зъберите на Балкана.

Само преди ден, по западното било на връх Ботев, под Жълтец, загина Тодор. Той и приятелят му посрещнали Нова година на хижа Тъжа, а на 1 януари успели да изкачат връх Ботев. На 2 януари са предприели преход в посока хижа Добрила, като целта им е била за 2 дни да стигнат до Беклемето. Въпреки предупрежденията на опитни туристи да не тръгват на рискования преход, двамата все пак поемат на риск.

Фаталният инцидент става още на първия стръмен и опасен склон, този при слизането от вр. Жълтец. Твърди се, че при спускане, Тодор се подхлъзва и се свлича около 300 метра надолу по заледения и скалист склон. С тези травми не е имал шанс да оцелее, категорични са планинските спасители, които вчера, при изключително тежко време – ураганни ветрове 25 м/сек. и плътна мъгла успяха да открият тялото на Тодор и да го свалят от планината.

В края на декември, на 12.12.2018 г. под връх Голям Купен загина младият  и обичан от всички лекар – д-р Марио Шкодров.

Докторът е познавал отлично обстановката, но това не му е помогнало. Той тръгнал от  хижа Добрила към хижа Амбарица и попада в клопката на Балкана. Мъгла, снеговалеж и силен вятър по тъмно го дезориентират. След дългите часове ходене, натрупаната умора и премръзването го карат да спре и това е краят му.

Марио започва своя преход в дебрите на планината – от хижа Добрила към хижа Амбарица. Маршрутът, по който трябва да премине, се смята за един от най-красивите в Балкана, но и много опасен при лошо време. Хижарят на х. Добрила го предупреждава да не поема риска, след като прогнозата предвиждала влошаване на времето.

Около 18 ч. той се обажда на Емилия Гатева, хижарката на Амбарица, за да й съобщи, че е наблизо, но не може да открие хижата. Гатева е излязла да го търси, но от него нямало и следа. Час и половина по-късно – около 19:30 ч., тя се обажда на планинските спасители от Троян.

Шефът на Спасителния отряд в Троян успява да се свърже с Шкодров, но той не успява да активира джипиеса на телефона си. В 5 ч. сутринта екипи от 15 души от Троян, Ловеч и Карлово поемат нагоре по планината. Търсенето продължава през целият ден. Към отряда им се присъединяват и екипи от София, Сопот, както и от Банско, които имат три кучета.

На 12 декември лекарят е открит мъртъв под връх Голям Купен. Оказва се, че Марио се е дезориентирал и хванал към различна посока. Температурите са паднали под нулата и Марио е загинал от замръзване, защото е с неподходяща екипировка.

През 2019-а, ден преди Гергьовден, на 5 май, в Стара планина загинаха мъж и жена. Телата им бяха открити в района на връх Малък Купен. Двойката е тръгнала от хижа „Амбарица“ към хижа „Дерменка“ и след това се отправили към връх Ботев. После поемат по обратния маршрут. В района на Малък Купен, жената се подхлъзва, мъжът тръгва да й помага и чупи крак. Другата жена, макар и измръзнала успява да стигне до хижа „Добрила” и съобщава за инцидента. За жалост, спасителите намират безжизнените тела на съпрузите от Ловеч.

През февруари миналата година, баща и син се изгубиха в Калоферския балкан под връх Ботев и бяха намерени мъртви. 42-годишният Атанас Пенчев и 17-годишният му син Андриян изчезнаха на 6 февруари и след неуспешно издирване, бяха намерени от случайно минаващ овчар.

Замръзналите тела са били намерени в местността Параджика. Жалкото е, че двамата са можели да се спасят, защото им е трябвало още съвсем малко, за да стигнат до хижа "Рай", но лошото време и мъглите не са позволили да се ориентират къде са.

Близо седмица бе издирван в края на октомври 2016 велосипедистът Мирослав Късовски. 36-годишният мъж бе тръгнал с колело от хижа Тъжа към върха, а последният човек, с когото се чува, е майка му, за да я предупреди, че поема към върха, където няма обхват. Тогава около 400 души търсиха авантюриста – обучени хора на МВР, военнослужещи от Сухопътните войски, планински спасители, доброволци.

Тялото му бе открито на 2 ноември близо до заслон „Маринка” под връх Ботев. Оказа се, че спасителите на няколко пъти са минали покрай тялото на загиналия турист, но не успяват да го видят заради плътната мъгла, не позволявала видимост повече от 10-ина метра. Намират мъртвия велосипедист седнал, а колелото му – подпряно на стената. Така и не стана ясно дали Миро е починал от измръзване. Тогава спасителите наново предупредиха, че в Стара планина, и особено до връх Ботев не бива да се тръгва сам.

Все пак, понякога късметът помага на авантюристите, тръгнали към върха.

Шансът бе на страната на 40-годишния Тодор Владимиров от Русе, който успя да се спаси сам благодарение на професионалния си опит. През декември 2016-а, алпинистът и запален пещерняк изчезна в Стара планина в района над хижа Васил Левски. Тодор тръгнал към върха, но изчезнала маркировката и се изгубил в гората. Опитал се да се обади по телефона, но се оказало, че няма обхват.

Мъжът бе опитен планинар, явно добре екипиран и вероятно това, заедно със солидна доза късмет, го е спасило. Той бе в неизвестност 5 дни, десетки спасители го издирваха, след което изненадващо сам се появи в хижата. Оказа се, че от студа и лошото време го е спасила в палатка, в която се е топлил на газов примус, топил е сняг за вода, хапвал е ядки и е пил бренди, които предвидливо взел в раницата си.

Почти всички планинари знаят трагичната история на 24 годишния Илия Илиев от Сопот, пометен от лавина под връх Ботев през 2003-та. В негова памет баща му Петко построи  параклис близо до хижа Рай и положи каменен кръст на мястото, където е загинало момчето. Градежът на храма продължава близо десет години – бащата го прави в памет на всички туристи и алпинисти, загинали в Централната част на Стара планина - от връх Вежен до Триглав, от Пирдоп до Тъжа.

Всички материали за строежа се носят на гръб или с коне. До хижата в подножието на връх Ботев няма достъп с автомобил. Запалени планинари се включват в акцията да пренесат на повече от 2000 метра надморска височина дървен материал, камъни, цимент, вар. Момчето е било алпинист и пещерняк, а Стара планина била голямата му любов.

Преди да тръгне, Илия развълнуван съобщил на майка си Йонка, че недалеч от хижа Рай има пещера. „Сега е влажно, опасно е, не влизайте вътре, да не се подхлъзнете и да си счупите я ръка, я крак”, предупредила майката. Последните думи на Илия били: „Маме, не се шашкай”. Младежът тръгва към хижата с приятеля си Красимир Биволаков и компания от 7-8 момчета и момичета.

След купона вечерта, на сутринта Илия и приятелят му  Краси тръгват със снегоходки на разходка. Снегът е много и е ясно, че има опасност от лавини. Двамата избират пътеката към разклона за хижа Васил Левски. Илия води. Застига го лавина, отцепва се снежна дъска и го повлича надолу. Тежкият сняг го превърта в дерето и го удря с умопомрачителна сила в камък.

Една от най-скъпите издирвателни операции от последното десетилетие бе през май 2014-та, когато трима младежи хукнаха по тънки якета на разходка към връх Ботев с неразумното решение да стигнат до Райското пръскало и да си направят селфи. Момчетата бяха напълно неопитни планинари. За щастие, Господ ги опази.

Три денонощия цялата държава бе вдигната на крак, бяха пуснати и хеликоптери да хвърчат сред адските зъбери на Джендема. Тримата младежи тръгнали с кола от Карлово и са атакували връх Ботев без подходяща екипировка. Те дори нямаха в себе си и храна, а батериите на телефоните им бяха паднали, след като решили да си правят селфита. Спасили са се, като са пили вода от водопадите и най-вече, без да се поддадат на страха и отчаянието.