БАН ще отбележи 153 години от създаването си

Тържествено събрание по повод 153 години от създаването на Българската академия на науките (БАН) ще се състои на 12 октомври, от 11:00 часа, в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН.

Приветствие по случай празника ще произнесе председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски, съобщи пресцентърът на БАН.

Слово на тема „Българска академия на науките - 153 години история“ ще произнесе акад. Светланка Куюмджиева. На тържественото събрание ще бъдат обявени носителите на Наградата на БАН за журналисти за 2021 г. Тържеството ще се излъчва онлайн.

По случай празника на Българската академия на науките в Централното фоайе на сградата на БАН ще бъде подредена изложба на Централната библиотека на Академията „130 години списание „Мисъл“.

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество (БКД), учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Това е едно от върховите събития през Българското възраждане наред със създаването на първото българско читалище в Свищов и учредяването на Българската екзархия. Неговата цел, залегнала в първия му устав от 1869 г., е да разпространява просвещението сред българите, да усъвършенства българския език и да изучава българската история и бит, да бъде научен център и да установява контакти с подобните научни центрове в чужбина.

Първият председател на Дружеството е университетският учен историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България (1878 г.) БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. В списъка на първооснователите и дарителите са търговци, писатели, просветни дейци, книжовници, общественици, революционери. Имената на Евлогий и Христо Георгиеви, Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров, Димитър Шишманов, Марин Дринов, Васил Стоянов и много други остават завинаги в паметта ни, като градители на най-голямата научна институция у нас.

С помощта на своя дългогодишен председател - политика и общественика Иван Евстратиев Гешов, Българското книжовно дружество се превръща в самостоятелна и независима институция. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея. През 1928 г. е завършена централната сграда на БАН, построена на дарената от Столичната община земя. 22-ма академици ипотекират личните си имоти и влагат получените от БНБ 3 млн. лв за строителството. В първото ръководство на БАН влизат преизбраният председател на БКД Иван Евстратиев Гешов, Любомир Милетич, Иван Пеев и Стоян Аргиров.

Академията развивала дейността си в три научни направления: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. През 1947 г. Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Академията се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени по-голяма част от създадените след 1945 г. научноизследователски институти в страната. След 1991 г. академичните звена на БАН стават автономни.