Барчовски: С още две победи ще се класираме на ЕвроБаскет

Саша Везенков ще върви само нагоре, прогнозира селекционерът на националния ни отбор

Топ
15:32 - 01 Март 2024
1498
Барчовски: С още две победи ще се класираме на ЕвроБаскет

Селекционерът на българския национален отбор по баскетбол - Росен Барчовски, говори обширно по темите за националния ни отбор и победата над световния шампион Германия, шансовете ни за класиране на Евробаскет 2025 и представянето на Александър Везенков и неговия Сакраменто Кингс в НБА.

Барчовски коментира още ситуацията и амбициите на неговия клубен отбор ЦСКА.

"Поздравленията не са само към мен, те са въобще към баскетбола и към спорта, защото една такава победа е от полза за всички, не само за един човек. Комбинация от огромно желание, надъханост и атмосферата в залата, която не позволява нищо друго, освен да се раздадеш докрай, да се биеш до дупка, както се казва. Пред такава публика излизаш и си оставяш сърцето и душата на терена и това е основата.

Всичко останало е допълнение - задружната игра, добрата игра в защита, което не се случва често на българските отбори, което е по-трудната част за изграждане, оперативно водене на мача и така нататък. Но основното е това – страшното желание.

Аз съм сигурен, че треньорът на Бундестима, който е изключително опитен, много висока класа и целият им огромен щаб са направили каквото трябва, но това нещо се случва. Те бият отбора на Черна гора, който е много стойностен, с лекота, с голяма разлика. Ние падаме с немалка – 14 точки от Швеция. И особено началото!

Аз да исках, нямаше да напиша толкова добър сценарий и да ни поведат толкова рано с 15 точки. Това допринася за лекото отпускане. Само че ние бяхме готови на битка и когато се върнахме в мача, при тях дойде обратният момент, който много често се случва от леко отпускане, да кажем, малко подценяване и идват напрежението и страхът от загубата. И ние ги уцелихме точно в този момент. Но това си е техен проблем, както се казва, не е наш.

Два бяха моментите, които предопределиха крайния изход. За единия - започнахме страшно припряно в нападение. То си личеше: прибързани стрелби, липса на организация, неточност. Когато станаха 15 точки разлика, което не е никак малко, я преодоляхме много бързо. Не беше необходимо кой знае колко време.

Ние още на полувремето водехме с една. Вторият момент е в четвъртата част, когато те все пак дръпнаха с 6. Влязоха със самочувствие и тук това беше, как да го нарека, втора вълна на мобилизация. Тук вече беше като на Шипка - всяка защита за всяка топка, за всяка точица. И в момента, в който изравнихме, поведохме с една точка. Залата се взриви и вече те влязоха в страшно притеснение. Аз не съм виждал немски отбор да прави толкова много грешки. Вярно, че ние ги предизвикахме с много добра защита. Имаме много откраднати топки – 12. Това много рядко се случва, особено на такива хладнокръвни спортисти като немците, но се случи.

Без да броим поколението 50-те и 60-те години, навсякъде там имаме огромни успехи и там сме в призовите места на европейски, на световни, на олимпиади. Но три са толкова стойностните победи. Едната е през 1988 г. срещу Югославия в Пазарджик, втората е срещу Франция, 6-7 години минаха оттогава, както и тази срещу актуалния световен шампион. Те станаха първенци през септември, преди пет месеца, не е толкова отдавна.

Сега трябва по някакъв начин да се оправдавам ли? Първо, това си е техен проблем с кого са дошли. Дошли са с когото могат, но не, нека да кажем. Значи играчите на немския национален отбор играят в Барселона, в Гранада, в Байерн Мюнхен, в Алба Берлин, в Евролига. Топ играчи! Липсваха основно играчите им от НБА и някои от Европа. Ама и ние не бяхме в пълен състав, нали? Ако така разговаряме, няма го Везенков, който знаете какво представлява за нас, да не казвам колко процента.

Играхме без капитана на отбора ни Павлин Иванов, също изключителна фигура и без единствените си двама високоръстови играчи Емил Стоилов и Симеон Лепичев, които бяха контузени. И за нас тия четири човека също са нещо сериозно. Мачовете се броят с тези отбори, които се срещат. Като погледнеш другите спортове, винаги някой липсва, някой е контузен, така че не мисля, че тук трябва да бъде фокусът. Но който има нужда да го споменава, да го споменава.

Александър Везенков е незаменим за националния отбор. Но нещо подобно се случва и с Коди Милър-Макинтайър. Той мина през един период на адаптация. Коди е по-различен профил играч, той е типичен гард-организатор, плеймейкър, както се казва, отличен защитник, създава за другите и това го правеше в първите мачове. Сега се наложи да поеме и функцията на реализатор, той и това направи. И сега представете си вече Коди Милър и Везенков. Само може да си мечтаем как би изглеждал отборът.

На практика смятам, че с още две победи ние ще се класираме. Те могат да дойдат от двата ни домакински мача с Черна гора и Швеция. Но това не значи, че няма да играем при гостуването на Черна гора и в Германия, но за следващия ноември това ще е фокусът. Ще се опитаме да заемем максимума, но е много далеч.

Аз не знам тогава дали ще успеем този състав, който бяхме сега, да го съберем. Аз не знам Коди Милър къде ще играе. Така, както върви, може да отиде в NBA или може да отиде в някой отбор от по-високо ниво в Евролига и да не го пуснат, един Господ знае. Ще ми се това ядро, което бяхме в неделя, да го съберем, но е много, много дълъг периодът. Лятото ще се опитаме нещо да направим. Трябва да намерим някъде някакви състезания и някакви мачове, но то ще е по-скоро подмладен отбор, така че до ноември има да изтече много вода.

Това, което показва Везенков, че в момента, в който той е на терена, Сакраменто играят добре и победно. Има един много специфичен статистически елемент, който не е познат на широката публика. Казва се плюс/минус и показва, когато ти си на терена, какво се случва. Обаче е ужасно показателен и той винаги, когато е на терена, е в плюс. Отборът играе много по-събрано, много по-победно, много по-разумно, наподобява повече европейския баскетбол. Това изглежда, не се вижда от треньора и щаба му. Не знам, не съм в кухнята.

Далеч съм от мисълта да давам оценки на треньор в NBA. Много, много съм далече от тази мисъл, но имам право да си изкажа мнението, аз това виждам. Неговата сила е тази, докато там са изключителни индивидуалисти, да не кажа егоисти. Неговият стил на игра е много по-отборен и мисля, че може да помогне. Засега не се получава, още треньорът му няма доверие. Сега пък една контузия, втора, нелепа, но първата година много малко са играчите като Дончич, като Йокич. Даже и те още от първата година не почват да блестят. Силно се надявам, че сега, като се завърне, ще получи повече доверие, още по-добра изява и мисля, че втората година ще бъде тази на истината за него.

Целта на едно такова отиване на един играч на това ниво, разбира се, е негов личен успех, няма спор. Или една такава победа, но те не са самоцел. Основната идея е да се подпалват младите хора, техните родители, освен да отидат в залата, освен да се трудят, то най вече да повярват, че може да се стигне на това ниво. Защото при нас няма толкова много успехи, не само в баскетбола, не само в спорта, но въобще. И една от причините е липсата на вяра. Вярата води до усилие. Ако ти вярваш, че може да направиш това нещо, ще направиш необходимите усилия. Това е примерът, но вие правите каквото можете. Отзвукът е огромен, за което благодаря на вас, журналистите. Толкова много в медиите не сме били, чак се чувствам преекспониран, даже досаден се чувствам чак на хората, но вие правите каквото трябва. Но ние, баскетболните хора, федерация, клубове, то от нас зависи повече как трябва да се експлоатират това нещо. Примери много, все ги даваме тук в съседните държави, ама те са драстични.

Много малко хора помнят, че 80-те години ние бяхме по-добри от гърците. Нашият национален отбор биеше предимно в тия мачове, много рядко гърците са ни били. Появиха се Галис и Янакис, две страхотни звезди, направиха много големи успехи, станаха европейски шампиони, клубен европейски шампион с Арис Солун.

Как експлоатираха това нещо? Обърнаха пирамидата. Ние казваме, че всичко трябва да е долу, маса, и тя да отиде нагоре тази пирамида. Там стана обратно - от големия пример се подпали цялата нация. И сега, като отидете, в 12 през нощта ще видите площадки, където си играят 3 на 3, 5 на 5, аматьори, деца, възрастни хора, жени, мъже. Но ние не успяваме в това нещо. Примерът с 1994 година с футбола се изтърка. Той е клише, но не успяхме да го използваме. Успехът беше огромен!

Имахме изключителни футболисти и не успяхме това нещо да го експлоатираме. Аз съм го виждал и съм виждал и обратен пример, ако си спомняте. Франция, след като отпадна от нас през 1993 г., какви мерки се взеха и докъде стигнаха? А ние елиминирахме преди три години Латвия, която е първият европейски шампион, между другото, хората не знаят. Те оттогава не са пропуснали форум и вървят само нагоре, биха и Испания. Значи един такъв неуспех също е сигнал за действия и обратното. Това не го умеем тук. Не можеш да го купиш в магазина, да видиш как става. Трябват много усилия, но това е тема на много сериозен разговор. Но нищо не може да стане без две неща. Никога не може да стане без база, за което може само държавата и общината да се погрижат. Няма клуб, който да може да построи стадион или зала. Не може да стане и без финансиране. Без тия две неща можем да си говорим сутрин и вечер колкото си искаме, но нищичко няма да се получи.

В ЦСКА имахме една корекция в проектофинансирането за целия сезон. Съвсем обективна, хората знаят за какво става въпрос. Наложи се ние да освободим най- силните си играчи, за да може да завършим сезона спокойно, без да бавим заплати и без да лъжем хората, защото има и такова поведение. Към този момент, когато това нещо беше съобщено на целия отбор, ние бяхме втори на една точка разлика от първия Черноморец Бургас и от този момент направихме една поредица от загуби. Беше шок. Опитахме се, играхме добре и се смъкнахме чак до пето място. Нереално спрямо амбициите ни и това, което бяхме, но спрямо състава ни в момента е абсолютно обективно", сподели Барчовски пред Гонг.