Бащата на Христо Денев размаза РЗИ в съда
Върховният административен съд със свое окончателно решение остави в сила решението на Административен съд – В. Търново, с което беше отменена заповедта Регионалната здравна инспекция от март 2020 г., с която Първа хирургия беше реорганизирана в ковид отделение.
Христо си отиде на 31 юли 2020-а едва на 19 години
Решението на върховните магистрати е от 10 юни, а делото беше заведено преди повече от година по жалба на адвокат Иван Денев – баща на Христо Денев, който почина на 31 юли 2020 г. в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”. 19-годишният абитуриент беше лекуван в незаконното ковид отделение и в реанимацията, а за смъртта му неговите близки от самото начало обвиняват лекарите в областната болница, пише dnesbg.com.
Адвокат Денев завежда дело срещу Заповед № РД-01-50/ 20.03.2020 г. на директора на Регионална здравна инспекция – В. Търново. В жалбата си той твърди за нищожност на въпросната заповед, като издадена извън рамките на предоставената от закона компетентност на здравната инспекция и поради липсата на нейното надлежно оповестяване.
Развива и други възражения за нищожност. Претендира и за проверка относно законосъобразността на акта, който е издаден в нарушение на основни правни принципи, на медицински стандарти и правила за извършване на лечение. В жалбата си адвокат Денев моли за обявяване на нищожността на заповедта.
Тричленният състав на Административния съд в старата столица намери оспорената заповед за общ административен акт, но издаден от оправомощен за това административен орган. В решението си магистратите посочват, че действително разпоредбата на чл. 10 от Закона за здравето съдържа изброяване на дейностите, които осъществява една регионална здравна инспекция и измежду тях липсва разпореждане към лечебно заведение за противоепидемични мерки.
Същевременно допълват, че чл. 63 предвижда специална компетентност при наличие на извънредна епидемична обстановка, като ал. 2 предвижда налагане на противоепидемични мерки на територията на областта или общината от директора на регионалната здравна инспекция.
Позовават се и на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, който предоставя право на директора на РЗИ да прилага мерки на лечебните заведения при наличие на епидемия. Тримата съдии посочват изрично, че заповедта никога не е била обявявана. Въпреки това магистратите отхвърлят искането за обявяване на нищожност на заповедта.
В същото време Административният съд посочва, че в текста на заповедта липсват каквито и да било мотиви за издаването ѝ. Няма изложени съображения относно наличието на първата законова предпоставка, предоставяща компетентност за издаване на общия административен акт – наличие на извънредна епидемична обстановка, наличие на епидемия от заразно заболяване, изискващи прилагане на специални мерки на защита както на наличните в болницата пациенти, така и на новопостъпващите пациенти и медицинските специалисти и персонал.
Именно заради непосочването на фактически и правни основания (мотиви) за издаването на заповедта тя е отменена.
Върховните магистрати, макар с лаконични мотиви, възприемат доводите на Административния съд и оставят в сила решението, с което заповедта е отменена и на практика се слага точка на съдебната сага, разбунила духовете в местната общественост.
Адв. Иван Денев:
“Както при всяко дело, в което аз участвам, и по тези две дела аз съм убеден в своята правота. Заповедта всъщност е нищожна и то на повече от едно основание. Много от мислещите юристи в страната, включително професори и върховни съдии, подкрепят именно моята теза и се учудват на творчеството на търновските и на върховните съдии, проявено в постановените решения, макар с положителен краен резултат.
Но лично за мен този резултат е само относително положителен. В конкретния случай съдилищата подходиха либерално и по целесъобразност, като не посмяха да обявят нищожността на заповедта. А тя е крещяща. Първо, никой директор на РЗИ няма правото да променя характера на което и да е отделение в друго.
Второ, реорганизацията на отделения никога не е фигурирала като противоепидемична мярка, установена от закон. Трето, съдилищата услужливо мълчат по въпроса, че заповедта не е оповестена както повелява законът, а дори напротив – тя изобщо не е оповестявана, а е изцяло апокрифна. До нея се добрах покрай разследването на смъртта на сина ни Христо.
Ето защо заповедта следваше да бъде обявена за нищожна, но последиците щяха да бъдат много сериозни. Само си представете, НЗОК да си поиска обратно всичките много милиони, платени на стотиците болници в страната за лечение в незаконни ковид отделения!
А колко хора могат да предявят искове за обезщетение по реда на ЗОДОВ. Нали знаете, че с тази заповед бяха забранени и свижданията с пациентите? Затова не ни разрешиха даже да зърнем нашия син, дори със защитни костюми, а ако ни бяха позволили свиждания, със сигурност нямаше да го оставя в техните ръце и миг повече! Затова аз наричам съдебните решения политически, а не юридически.
По същите съображения могат да бъдат атакувани пред съда и всички други подобни заповеди, издадени в цялата страна. Т.е. проблемът е системен и много сериозен.
Но моята деятелност изобщо няма да спре до тук. Аз вече имам окончателно решение, с което на две инстанции е прието наличието ми на правен интерес от оспорването. Имам и диспозитив, с който е обявена незаконосъобразността на заповедта на РЗИ.
Сега предстои да заведа няколко дела срещу заповедите на бившия болничен шеф Стефан Филев, с които той непосредствено е реорганизирал отделението в ковид такова, в изпълнение на незаконната заповед на РЗИ. И за неюристи е ясно какъв трябва да бъде логичният краен резултат на тези дела – изначална нищожност на неговите заповеди.
И с това, в крайна сметка, аз ще постигна справедливост и ще посоча пред цялата страна с пръст изначалното потъпкване на законите в нашето здравеопазване!”
