„Уотъргейт” чукна 50

Личности
16:10 - 17 Юни 2022
1952
„Уотъргейт” чукна 50

Преди точно 50 години - на 17 юни 1972 г., избухна аферата "Уотъргейт" - един от най-шумните политически скандали в историята на САЩ, който завършва след две години с оставката на президента Ричард Никсън.

В нощта на 16 срещу 17 юни 1972 г. пет души са арестувани в централата на Демократическата партия на шестия етаж на хотелския и офис комплекс "Уотъргейт" във Вашингтон. "Фалшивите водопроводчици", носят хирургически ръкавици и са оборудвани с фотоапарати и устройства за подслушване, припомня Франс прес.

На следващия ден в."Вашингтон пост" съобщава на първа страница за това странно нахлуване, извършено в разгара на кампанията за преизбиране на президента републиканец Ричард Никсън.

Двама млади журналисти - Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, обръщат внимание на факта, че сред задържаните е Джеймс Маккорд, член на Комитета за преизбиране на президента Никсън и бивш служител на ЦРУ.

За журналистите връзката с Белия дом е очевидна. На 22 юни Ричард Никсън отрича администрацията му да е замесена по какъвто и да било начин в скандала. Колкото и да е странно, аферата тогава не повлиява на общественото мнение.

Двамата журналисти продължават своето разследване и научават от информиран източник, че двама души, работили за Никсън и неговия специален съветник Чарлз Кулсън, са направлявали "взломаджиите" посредством радиостанции от хотел близо до "Уотъргейт".

През 2005 г. става ясно, че източникът на журналистите, станал известен с прякора Дълбокото гърло, е Марк Фелт, който по времето на скандала е заместник-директор на ФБР.

На 10 октомври 1972 г. двамата журналисти разкриват гигантския скандал, свързан с шпионаж и политически саботаж, ръководен от Белия дом с цел преизбиране на Никсън. Въпреки полемиката Ричард Никсън триумфално печели изборите на 6 ноември 1972 г. срещу кандидата на демократите Джордж Макгавърн.

На 15 септември 1972 г. седем мъже, включително бивши съветници на Белия дом, са обвинени за проникването в централата на Демократическата партия в "Уотъргейт". 

На 8 януари 1973 г. започва процес срещу "взломаджиите" от "Уотъргейт", който първоначално не привлича общественото внимание. Между 11 и 30 януари 1973 г. петима от мъжете се признават за виновни в заговор, влизане с взлом и незаконно подслушване. Двама от тях са осъдени.

През февруари 1973 г. демократическото мнозинство в Сената създава комисия за разследване на предизборната кампания през 1972 г. и скандала "Уотъргейт" .

На 16 юли 1973 г. Сенатската комисия за разследване на скандала "Уотъргейт" установява от свидетелски показания, че всички разговори на Никсън в Белия дом са били записвани. Никсън първоначално отказва да предаде записите на комисията. На 24 юли 1974 г. Върховният съд на САЩ постановява Никсън да предаде записите.

Между 27 и 30 юли 1974 г. Правната комисия в Камарата на представителите одобрява три основания за импийчмънт на президента: възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба със служебно положение и нарушаване на президентската клетва, както и неизпълнение на разпорежданията на Камарата да даде свидетелски показания.

На 5 август 1974 г. става обществено достояние запис, на който Никсън одобрява предложението на началника на канцеларията си да окаже натиск на ФБР да спре разследването за проникването в "Уотъргейт".

Републиканците, които възнамеряваха да подкрепят Никсън в процедурата по импийчмънт, го изоставят. На 9 август 1974 г. Никсън подава оставка,  а на 8 септември новият президент републиканец Джералд Форд го помилва.