„Време разделно“ във Варненския театър

Драматичният театър във Варна се готви за премиерата на „Време разделно“ през октомври. Трупата, под режисурата на Бина Харалампиева, репетира спектакъл по най-известния и най-спорния роман на класика акад. Антон Дончев. След Асен Шопов, който за пръв път постави историческия епос на сцена през 1973 г. в Театър „Българска армия“, Бина Харалампиева е едва вторият български театрален режисьор, който посяга към това заглавие 50 години по-късно. През 1987 г. режисьорът Людмил Стайков филмира романа на Антон Дончев, като кино сагата излиза на голям екран през 1988 г.

„Вярна на пристрастието си към големите литературни текстове, режисьорът Бина Харалампиева се съредоточава в работата си с екипа на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ въху българската класика, за да създаде през последните години хитовите спектакли „Тютюн“ от Димитър Димов и „Под игото“ от Иван Вазов, които не спират да покоряват сърцата на публиката в цялата страна“, отбелязват от Варненския театър.

С „Време разделно“ от Антон Дончев тя продължава своята поредица от театрални адаптации на литературна класика, които провокират българския зрител не просто да се върне във времето назад, а да го анализира и осмисли от позицията на XXI век. За своето „Време разделно“ тя се доверява на някои от постоянните си творчески партньори – изтъкнатия драматург Юрий Дачев, костюмографа Свила Величкова и композитора Асен Аврамов.

Асът на варненския Драматичен театър Стоян Радев влиза в ролята на еничаря Караибрахим

Епосът на Антон Дончев от 1964 г., недоказано приписван на Фани Попова-Мутафова, едновременно възхваляван и обругаван, напълно оправдава заглавието си. Антон Дончев разказва, че го е създал само за 41 дни, съпровождан от мистичното видение на красивата Елица, една от героините в романа. Събитията, както е известно, пресъздават потурчването на българите в родопската долина Елинденя през 1668 г., но се прокрадват сериозни съмнения за достоверността на източниците, върху които се основава сюжетът.

Според редица изследователи, „Време разделно“ е поръчан от соцрежима като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилственото преименуване на български турци и помаци през 60-те години на XX век. Политкоректността на изкуството се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години на XX век, като част от опитите на властта да оправдае т. нар. „възродителен процес“.

Не друг, а големият български интелектуалец и гражданин на света Петър Увалиев превежда и публикува части от „Време разделно“ на английски, с което предизвиква интереса към драматичния сюжет на продуценти като Карло Понти и мастодонта „Парамаунт пикчърс“. Дали заради неумението да се действа в света на голямото кино или поради някакви партийни съображения, не става ясно, но България губи шанса си да излезе на световната филмова сцена на най-високо ниво.

Режисьорката Бина Харалампиева започна репетиции на „Време разделно“ във Варненския театър

Остава обаче великолепната сага на режисьора Людмил Стайков и оператора Радослав Спасов, с изключителните актьорски превъплъщения на Йосиф Сърчаджиев (Караибрахим), Руси Чанев (поп Алигорко), Калина Стефанова (Елица), Васил Михайлов (Сюлейман Ага), Аня Пенчева (Севда) и др. След премиерата, която съвпада със 110-годишнината от Освобождението на България от османско робство (1988), филмът със заглавие „Time of Violence“ (Време на насилие) участва в международни фестивали и е продаден в 32 държави.

„Заради обвиненията в манипулация както към филма, така и към романа, днес все още не сме се научили да разглеждаме двете произведения като художествени, а не като исторически документи. И това е само един от примерите за дългосрочното действие на динамичните стереотипи, узаконяващи в човешкото съзнание подменени ценности.

Плакат за филма на Людмил Стайков „Време разделно“

Тъкмо в това се състои и сложната задача за автора на драматургичния вариант Юрий Дачев – как да подбере и изведе в театрален баланс онези силни общочовешки теми за властта и вярата, морала и любовта, които са релевантни не само за травматични исторически периоди като османското владичество или възродителния процес, а за всеки контекст. В този смисъл „Време разделно“ е добро за всяко театрално време“, казват от Драматичния театър във Варна.

„Време разделно“ притежава статута на крилата фраза, нарицателна за перманентните колебания по всевъзможни малки и големи теми, които постоянно разделят българското общество. А театърът, който по принцип търси асоциации със своята съвременност, в случая с „Време разделно“ реагира неадекватно, тъй като в рамките на половин век романът е драматизиран за сцена само веднъж.

„Време разделно“ е построен през погледа на двама души – венецианецът Абдуллах и попът Алигорко, като техните редуващи се записки представят събитията през погледа на християните и мюсюлманите. 

Антон Дончев твърдеше приживе, че е написал романа за 41

Предстои да видим как творческото дуо Бина Харалампиева-Юрий Дачев ще интерпретира историческите факти от преди четири века, разделили християни и мюсюлмани, българи и турци в Османската империя заради нечувани жестокости от страна на еничарите. В ролите са разпределени 13 актьори, сред тях познати имена от ядрото на Варненския театър, редом с младите актьори, които с конкурс влязоха в състава на театъра от началото на годината, както и гостът от Шуменския театър Кольо Стайков (Поп Алигорко).

Една от звездите на варненската драматична трупа – Стоян Радев, известен както с таланта си, така и с пронизващите си сини очи, влиза в ролята на Караибрахим – емблематична роля за Йосиф Сърчаджиев и за неговата филмова биография. Пламен Димитров ще видим като Венецианеца, Симеон Лютаков като Манол, Виктор Димитров е Момчил, Георги Георгиев – Горан,  Свилен Стоянов - Дядо Галушко, Николай Божков - Сюлейман ага, Веселина Михалкова - Гюлфие, Хенри Ескелинен - Сулфикар Софта, Милвана Христова - Елица, Зорница Кюркчиева – Севда, Даниела Викторова - Баба Сребра.