БХК плаче, че България не плаща в срок на битите бандити

48% процента от ключовите решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановени по дела срещу България от 2009 г. досега, са все още неизпълнени, съобщава Българският хелзинкски комитет. Става въпрос за 79 дела, които показват сериозни системни и структурни проблеми в българското законодателство и практика, но срещу които все още не са предприети мерки.

Към момента всички те са поставени в режим на засилено наблюдение от Комитета на министрите на Съвета на Европа заради сериозността на правонарушенията, които засягат и необходимостта държавата да изпълни съдебно-разпоредените си ангажименти по тях, за да прекрати продължаващи и досега издевателства над човешките права.

Данните са публикувани в нова международна платформа (Implementation Network), която дава информация за неизпълнени решения на ЕСПЧ във всички 47 държави, подписали Европейската конвенция за правата на човека. Тя заработи днес, 17 февруари, и показва информация, събирана за всяка държава от данни на ЕСПЧ, Съвета на Европа и чрез партниращи правозащитни организации.

Към януари 2020 г. неизпълнените решения по ключови дела, водени в Съда в Страсбург през последните 10 г., са над 1200 (43% от всички). Показателите за България са над средната стойност за групата държави и я нареждат сред най-зле представящите се. Много близо след нас, но с по-добри резултати, е Румъния със 71 чакащи изпълнение ключови решения или 44% от всички за държавата. Азербайджан е абсолютният антилидер с 34 неизпълнени ключови решения на ЕСПЧ (95%), следван от Русия с 218 неизпълнени ключови решения (89%).

За сравнение, броят на неизпълнените решения на Съда в Страсбург в държави като Германия, Испания и Франция е между 14 и 18. Във Великобритания са едва 7, а в Норвегия, Исландия и Ирландия - само по 2. Дания няма неизпълнени решения.

"Представете си, че някой, например, се самонастани във ваш имот. Осъждате го, той ви плаща обезщетение, но продължава с нарушението си и не освобождава имота ви. Това, един вид, прави и българската държава по дела пред ЕСПЧ - плаща обезщетения от джобовете на данъкоплатците, но не спира с нарушенията", заяви председателят на БХК Красимир Кънев по повод на огласената статистика.

"Трябва да се потърси сериозен ангажимент от страна на изпълнителната власт по отношение на прекратяване на противоправните практики, както и да се укрепи, където е възможно, капацитетът на българският съд да осъжда тези нарушения още на национално ниво, за да не се стига до Страсбург въобще. Това ще стане чрез по-системно изучаване от бъдещите юристи на практиката на европейския съд", заяви още той.