Бинка Желязкова прокара пътя на жените в българското кино

Бинка Желязкова прокара пътя на жените в българското кино. Това сподели пред Lupa.bg известният кинокритик, преподавател в Нов български университет и в НАТФИЗ и сценарист Боряна Матеева по повод 100-годишнината на първата жена кинорежисьор в България. Бинка Желязкова е родена на 15 юли 1923 г. Юли е и месецът, в който тя си отиде - в самия му край - на 31-ви през 2011 г. 

"Когато Бинка Желязкова влиза в българското кино - това е краят на 50-те и началото на 60-те години, тя е напълно съпоставима с големите европейски режисьорки от това време като Аниес Варда, Вера Хитилова, Маргарете фон Трота, Лина Вертмюлер, Лариса Шепитко. Това са големите жени режисьорки от 60-те години, които показват, че жените са не по-малко талантливи и интересни като автори. Така че ние можем само да се гордеем с това, че Бинка Желязкова е една от малкото режисьорки жени по онова време, която оставят своя отпечатък в българското и в европейското кино", каза Боряна Матеева.

Бинка Желязкова по време на снимките на "А бяхме млади"

От 1976 до 2015 г. кинокритичката работи в Българска национална филмотека и дълги години е отговорен програматор на Филмотечно кино „Одеон”. Боряна Матеева е един от най-ерудираните изследователи на българското кино. Редовно публикува статии и рецензии за българското и чуждестранно кино в специализирания кино печат. Била е член на журита на ФИПРЕССИ - Международната федерация на кинематографичната преса и редовно представлява България на различни кинофестивали по света.

Специално за Lupa.bg Боряна Матеева анализира филмите на Бинка Желязкова и основните теми в нейното творчество.

Кинокритикът Боряна Матеева е един от най-ерудираните изследователи на българското кино

"Първият си филм - „Животът си тече тихо”, излязъл през 1957 г., Бинка Желязкова прави съвместно със своя съпруг Христо Ганев, който е неин партньор и в живота, и съмишленик в изкуството. Двамата са режисьори на филма по сценарий на Христо Ганев. "Животът си тече тихо" провокира  постановление на ЦК на БКП, в което се твърди, че филмът развенчава образа на народния партизанин и прави неверни, изопачени и едностранчиви обобщения за нашата действителност. 

Филмът е забранен и излиза на екран 30 години по-късно. Прожектиран е чак през 1988 г. по времето на перестройката. Според ЦК на БКП филмът показва партизаните в една не толкова добра светлина. Всъщност Бинка Желязкова и Христо Ганев, които самите са били част от съпротивата срещу фашизма, показват разминаването на идеала с действителността, която не е тази, желана от хората в съпротивата.

Режисьорите разкриват разочарованието на хората, които са истински идеалисти", отбеляза Боряна Матеева.

Кадър от "Животът си тече тихо"

По думите на кинокритичката Бинка Желязкова и Христо Ганев са безкомпромисни автори, които отстояват чувството за достойнство – нещо, което е дефицит в нашия нравствен живот. "Бинка и Христо последователно и неотстъпно отстояват идеята за човешкото достойнство. Всичките девет филма на режисьорката са наситени с много силен социален критицизъм. В някои от тях има една интелектуална ирония, с която се подхожда критично и към социалния живот, и към патриархалната родова изостаналост, какъвто е случаят с „Привързаният балон”, допълни Матеева.

На снимачната площадка на "Привързаният балон"

"След „Животът си тече тихо”, през 1961 г., Бинка Желязкова прави филма „А бяхме млади”, който е един много сериозен размисъл за смисъла на съпротивата. Вътре се разглеждат морални въпроси като предателството, разглежда се въпросът за любовта и идеализма. В своето време филмът има много голям успех и носи на режисьорката няколко значими кино наглади - "Златен медал" от Международния кинофестивал в Москва, "Златна роза" от Фестивала за българско игрално кино във Варна, Първа награда „Старите обувки“ от Международния кинофестивал в Картахена, Колумбия.

"А бяхме млади” е филм, който остава във времето не само с темите си, но и с много силната си визуална страна. Там има един епизод с фенерчета, който е христоматиен за българското кино", отбеляза преподавателката в НБУ и НАТФИЗ.

Режисьорката по време на снимките на "А бяхме млади"

"След забраната на „Животът си тече тихо” животът на Бинка Желязкова и на Христо Ганев става труден, защото по някакъв начин те са отлъчени от идеологическото тесногръдие на времето си. По онова време има един догматизъм в българската култура – това е т.нар. соцреализъм. Бинка и Христо трудно си намират работа и са в едно доста трудно положение", върна лентата назад Боряна Матеева.

Бинка Желязкова по време на снимките на "Привързаният балон"

"През 1967 г. се появява филмът „Привързаният балон” по новелата на Йордан Радичков "Опит за летене". Самият писател е сценарист на филма. „Привързаният балон” и до ден днешен си остава много модерен като стилистика, като визия. Това е филм, който разглежда много теми извън идеологическите парадигми на времето, разглежда народо-психологически черти на българина и се отнася доста критично към патриархалния бит на българина. И този филм има трудна съдба. Показан е няколко пъти и също е забранен. Но остава като образец на авторското кино в България", коментира Боряна Матеева.

Бинка Желязкова снима "Последната дума"

"През 70-те и в началото на 80-те години Бинка Желязкова прави няколко филми, които се занимават главно с моралните дилеми пред съвременния човек. Такива са „Последната дума” (1973 г.), „Басейнът” (1977) и „Голямото нощно къпане” (1980). Сценарист на "Последната дума" е самата режисьорка и за този филм тя получава Голямата награда за жени режисьорки "Фемина" на Международния кинофестивал в Брюксел през 1976 г.

Кадър от "Последната дума"

Много интересен момент в биографията на Бинка Желязкова са нейните два документални филма – „Лице и опако” и „Нани-на” от началото на 80-те години, в които тя разглежда проблемите на женските затвори в България и на жените затворнички. Това са филми, които поставят много жестоко моралните дилеми пред държавата – има ли право държавата да лишава детето от майка, когато майката е затворничка или когато има присъда и доколко това е морално допустимо.

Много необичайни за времето си филми, тъй като са заснети в началото на 80-те години, когато движенията за равноправието на жените в западните общества не са популярни и нямат това значение, каквото имат днес.

И „Лице и опако”, и „Нани-на” имат много трудна съдба. Практически не са показани на широката аудитория. За щастие са известни на киноманите и на специалистите", отбеляза изследователката на българското и на световното кино.

"Филмите на Бинка Желязкова са авторски. Те не са филми за масова аудитория. За хората, които обичат киното като забавление моралните дилеми, разглеждани в нейните филми, ще бъдат далечни. Но киното като изкуство се движи от авторското кино, а Бинка е автор. В момента сериозното кино се интересува особено от жените режисьорки. Дава им път и ги толерира", добави Боряна Матеева.

През тази година и през 2021 г. Голямата награда на кинофестивала в Кан – „Златна палма“ бе присъдена на жени режисьори от Франция. През 2023 г. призът получи Жустин Трие за „Анатомия на едно падение“, а по-миналата година наградата взе Джулия Дюкурно за „Титан“. 

Бинка Желязкова вдъхнови режисьорката Елка Николова, работеща в САЩ, да направи документалния филм „Бинка: Да разкажеш приказка за мълчанието.” Филмите на първата жена режисьор в българското кино  също вдъхновиха младата фотографка и художничка Наталия Йорданова да създаде една необичайна изложба чрез тренирането на модели на изкуствен интелект с откриващи сцени от филмите на Бинка Желязкова. 

"В България още през 60-те години имаме жена режисьор - Бинка Желязкова, която ни носи награди от Москва, Белгия и Колумбия", изтъкна кинокритикът Боряна Матеева.

"Благодарение на своя талант и силен характер Бинка Желязкова отвори много широка пътека за жените в киното. В България се разви стабилна женска кино школа и вече има много жени у нас, които се занимават и с игрално, и с документално кино", отбеляза тя. Според нея това се дължи и на Бинка Желязкова.

Бинка Желязкова на снимачната площадка на "Нощем по покривите"

Изследователката на киното специално акцентира върху един много интересен и важен момент в биографията на режисьорката на "А бяхме млади". През 1987 г. изтъкнатата режисьорка основава българския клон на КИВИ - авторитетната организация на жените от Източна Европа, които работят в киното. Бинка Желязкова е и пръв председател на КИВИ в България. В България се провеждат и няколко срещи на кинематографистки от цял свят, като се правят и прожекции на техни филми.

"Съвсем спонтанно, благодарение на нейната енергичност, тя увлича български кинематографистки като художничката Мария Иванова, Виолета Йовчева, режисьорите Магда Каменова и Румяна Петкова, като режисьора документалист Галина Кралева, като актрисата Емилия Радева, операторката Светла Ганева и още много жени, занимаващи се с кино, да се заемат с благотворителна дейност, насочена към момичета в неравностойно положение и от домове за изоставени деца", отбеляза Боряна Матеева, която също е част от КИВИ.

"Много преди в България да се появят неправителствени организации по време на перестройката в края на 80-те години Бинка Желязкова заедно с тази група от жени кинематографисти развиват широка благотворителна и социална дейност, чрез която помагат на момичета от домове да се запознаят с българското кино, да се запознаят с друг начин на живот.

Сценаристът Христо Ганев, режисьорът Бинка Желязкова и операторът Васил Холиолчев по време на снимките на "А бяхме млади"

Те срещнаха тези деца с големи режисьори и актьори. Спомням си една такава вълнуваща среща с актьора Иван Иванов в Дома на киното. На тези деца, за които реално нямаше кой да се грижи, им се даде една възможност да се развият духовно, а някои от тях бяха подпомогнати и в следването", разказа кинокритичката.

"Много преди тези движения да се разгърнат в Западна Европа благодарение на Бинка Желязкова те се развиха на наша почва. Съвсем спонтанно и безкористно тя успя да обедини много хора от киното около себе си в името на едно духовно израстване на деца в неравностойно положение", изтъкна Боряна Матеева приноса на режисьорката. 

"За 70-те годишнината на Бинка Желязкова през 1993 г. бях написала една статия във в. „Култура” и я бях озаглавила „Желязната Бинка.” По някакъв начин в името на Бинка Желязкова е закодирана тази морална безкомпромисност, която я съпровожда през целия й живот – от младите години до последните й филми.

В историята на българското кино Бинка Желязкова и Христо Ганев стоят като еталон за моралност, като безкомпромисно отстояване на личното достойнство и на достойнството на българското кино, независимо от времето и независимо от идеологическите превратности. Те отстояваха позициите си и бяха железни", казва Боряна Матеева.

"Бинка Желязкова изпревари времето по някакъв начин, защото съвсем естествено се наложи с таланта си, а не, защото е била жена", заключи кинокритичката.

Използвани са снимки от фонда на
Българската национална филмотека