Бизнесът в шах: Няма работници

Човешкият ресурс е най-големият проблем за електроиндустрията, която реализира годишен оборот от 3,8 млрд. евро и има най-голям принос /10,5%/ за износа на България. Липсват кадри както на средно техническо ниво, така и подготвени инженери.

"Фирмите помагат на професионалните гимназии, спонсорират училищата, но не могат да решат проблемите на държавата в образованието", заяви д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката /БАСЕЛ/ и изпълнителен директор на Централна енергоремонтна база ЕАД.

Освен липсата на адекватна политика в образованието, друг голям проблем за електроиндустрията е изкривяването на пазара на труда от държавните предприятия в енергийния сектор. Те наемат два-три пъти повече хора от частните дружества с подобен капацитет и дават огромни заплати и бонуси, с които частниците не могат да се конкурират.

"Във Враца например всички искат да работят в АЕЦ, затова е почти невъзможно да наемеш хора там. В Старозагорско всички напират за държавния ТЕЦ "Марица 2". В т.нар. "американски централи" 1 и 3 работят по 800 души, а в "двойката" са над 2200.

В мините са 6-7000. Отделно са логистичните дейности - транспорт, охрана, с което става държавна мегаструктура. Когато преди 15 г. се създаде ЕСО /Електроенергийният системен оператор/, първоначално бяха наети 1000 души, сега са 5000, а работата не се е променила съществено", каза инж. Белелиев.

По думите му, ако затворят мините и държавния ТЕЦ в Маришкия басейн, никой от работещите там няма да остане без работа, защото частните дружества веднага ще ги наемат. Според членовете на БАСЕЛ заплатите, които предлагат фирмите в сектора, никак не са малки. "Млад инженер, който току-що е завършил, не иска и да чуе за заплата под 2500 лв. А тепърва трябва да се учи как се работи в практиката", изтъкна инж. Белелиев.

Според енергетиците заплатите в България в много сектори вече не са по-ниски от тези в Западна Европа. От БАСЕЛ нямат изчисления колко е средната заплата в бранша. Но и тя не би била показателна, защото чуждите фирми, които наемат софтуерни специалисти у нас, вдигат летвата на възнагражденията много високо. "Излизат от университета и пишат приложения за 5000 лева на месец", посочи Мариела Маджарова, изпълнителен директор на Телетек Електроникс.

Инж. Иво Русев, управител на фирмата "Сибел" за търговия с електротехнически стоки, разказа за куриозен случай - швейцарка е дошла да работи като инженер в завода на "Хитачи" в Севлиево срещу по-висока заплата в сравнение с възнаграждението, което би получавала в родината си.

Едно от решенията на проблема с кадрите бизнесът вижда в облекчаване на процедурата за наемане на хора от други националности.

Инж. Белелиев даде за пример политиката на Англия с украинските бежанци - държавата им дава закрила за 3 г., но и ги насърчава да си намерят работа. У нас обаче те получават разрешително само за 1 г., което затруднява фирмите да ги назначат на постоянен трудов договор. "Сините карти трябва да са поне за 2 г.", настояват от бранша.

Другото решение на проблема е да се промени държавната политика в образованието, за да се подготвят кадри, които са нужни на бизнеса. Сега вместо професионални, децата масово се записват в езикови гимназии и всъщност държавата подготвя бъдещи емигранти. Българите вече не емигрирали заради по-високи доходи, а защото искат да живеят в уредени държави, смятат от БАСЕЛ.

"България обаче е като Дивия Запад - тук има много повече възможности за развитие, ако си предприемчив", изтъкна Иво Русев.

От БАСЕЛ посочиха и други проблеми пред електроиндустрията, които всъщност мъчат и целия бизнес. Един от тях е каква ще е цената на електроенергията, което не позволява на фирмите да планират разходите си дългосрочно. "Освен да дава компенсации, държавата трябва да създаде и правила, за да има предвидимост", посочи инж. Белелиев.

Друго предизвикателство е в сферата на соларната енергетика. Според д-р инж. Белелиев, сега поставянето на фотоволтаична инсталация е "катастрофално сложно" и "всички институции са против теб". Процедурата трябва да се опрости и присъединяването към ел.мрежата да става онлайн, с няколко „клика“ – така, както е в развитите европейски държави.

Освен това държавата трябва да стимулира изграждането на фотоволтаични системи на мястото на потребление на енергия, а не както е в момента – големи централи на отдалечени места. Соларните централи трябва да са върху покривите на жилищни, производствени, търговски помещения.