Бляскаво начало за Вагнеровия фестивал в Софийска опера

С много блясък, с възторжени аплодисменти от страна на публиката, с прекрасни емоции и заслужени суперлативи за Софийска опера започна мащабният Вагнеров фестивал в българската столица на 8 юли вечерта. "Рейнско злато“ - първата част от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“  – сложи началото на събитието, за което специално в Софийска опера дойдоха изкусни познавачи и почитатели на творчеството на Рихард Вагнер не само от цяла България, но и от цял свят.

Спектакълът под режисурата на акад. Пламен Карталов бе посрещнат с огромен възторг от публиката, а бурните аплодисменти след края бяха за фантастичните солисти, оркестър и постановъчен екип на новия „Пръстен на нибелунга“. Със своите постановки на опери на великия германски композитор маестрото отдавна е възприет в световния оперен елит като отличен изследовател на Вагнер и един от най-добрите негови тълкуватели чрез езика на режисурата. 

Директорът на Софийската опера и балет акад. Карталов заложи на грандиозния Вагнеров фестивал, а поводът е 210 години от рождението и 140 години от смъртта на композитора. По думите на маестро Карталов тези две годишнини са съдбовен знак за Софийската опера да ознаменува празници, специално посветени на Вагнер, със свои седем постановки от неговото творческо наследство, композиторска мощ и нестихващото им космическо измерение.  

Режисьорът и неговият екип представят нов прочит на тетралогията. От 8 до 30 юли пред публиката оживяват всички седем заглавия, които до този момент са в репертоара на Софийска опера - "Рейнско злато" (8 юли), "Валкюра“ (9 юли), "Зигфрид" (11 юли), "Залезът на боговете" (13 юли), "Тристан и Изолда" (23 юли), "Парсифал" (25 юли) и "Летящият холандец" (29 и 30 юли), като този спектакъл ще се играе на открито на езерото Панчарево по време на фестивала "Музи на водата".

Интересът на акад. Карталов към творчеството на Вагнер е отдавна. Той решава да започне тетралогията още през 2010 г. с премиерата на първата част "Рейнско злато". В следващите три години публиката аплодира "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете". Сега новата продукция "Пръстенът на нибелунга" е с нови декори, костюми и режисьорска концепция с изцяло български оперни артисти.

В първата фестивална вечер вагнерианци от Норвегия, Великобритания, Люксембург, Германия, Австралия развълнувано коментираха впечатляващата режисура и сценография, интерпретацията на солистите и оркестъра. Особено бяха заинтригувани от факта, че певческият състав е изцяло български.

За откриването на фестивала специално бяха дошли музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер Тони Купър от Opera Critic - Лондон, Андреа Мерли, Италия, Клаус Биланд от Der Neue Merker - Виена, Алън Нилсон от OperaWire – Лондон, Фил Уард от Opera Now - Лондон, Грегор Таси, Глазгоу, Юрген Кьоних – радио Берлин/Бранденбург, Германия.

Те оставиха изключително ласкави отзиви за „Рейнско злато“ като визия на режисьора Пламен Карталов и сценографа Ханс Кудлих, като философско изграждане на спектакъла и неговата съвършена интерпретация. Костюмите на Християна Зорбалиева и художественото осветление на Андрей Хайдиняк бяха силен акцент в постановката и в перфектно съзвучие отразяваха новаторската режисьорска идея.

Диригентът маестро Константин Тринкс също имаше своите почитатели, дошли от Германия и Великобритания да аплодират софийския „Пръстен“.

"Фантастично! Приказно! Зашеметяващо!" Това се чуваше от развълнуваните зрители, които в пълната зала се потопиха в магията на вагнеровата музика. 

Гост на премиерата бе министърът на културата Кръстю Кръстев, който остана силно впечатлен от представлението. Изпращайки огромна кошница с цветя, той изказа своите специални поздравления към акад. Карталов и всички артисти, като се надява да гледа и следващите спектакли.

За бляскавото начало на Вагнеровия фестивал Софийската опера посрещна своите скъпи зрители с червени килими пред стълбите на сградата на ул. "Врабча" 1 и с коктейлни маси, където публиката можеше да отпие глътка шампанско или вино преди спектакъла. Зрителите влизаха в Националната опера под музикален съпровод на музикантите от оркестъра.

„Пръстенът на нибелунга“ преплита сложни сюжетни и идейни мотиви. Действието на цикъла се развива на земята, във водите на Рейн, под земята, във Валхала – на небето, сред хора, джуджета, богове и завършва с космическа катастрофа, която обхваща Вселената.

"Пръстенът на нибелунга" е тържествено сценично представление за три дни и предвечерие по либрето и музика на Рихард Вагнер. Действието в предвечерието се развива в "Рейнско злато“, "Валкюра" обхваща първия ден, Зигфрид“ - втория ден, а „Залезът на боговете“ - третия ден.

Какво разказва „Рейнско злато“ – предвечерие в 4 картини?

На дъното на Рейн лежи златно съкровище. Собственикът му ще придобие всемогъщество, ако се откаже от любовта. Съкровището се пази от трите дъщери на Рейн – Воглиндe, Велгундe и Флосхилдe. Нибелунгът Алберих, узнал тайната на съкровището, го открадва и се отрича от любовта в името на властта.

Великаните Фазолт и Фафнер са построили замъка Валхала за боговете и душите на мъртвите герои. Като награда за труда си те искат богинята на младостта и любовта Фрая. Загубили Фрая, боговете остаряват, земята не дава плод. Богинята трябва да бъде откупена от великаните.

Повелителят на боговете Вотан, заедно с бога на огъня, хитрият Логе, се спускат в пещерите на нибелунгите, които пазят съкровищата си. Владетелят на нибелунгите Алберих притежава не само несметните съкровища, които е откраднал от дъщерите на Рейн, но и върховна власт. Шлемът, изкован по негова поръчка от ковача Миме, му позволява да променя външния си вид, а вълшебният пръстен му дава власт над хора и богове.

Но Логе и Вотан успяват да надхитрят Алберих и да му отнемат всичките съкровища, включително пръстена. Алберих проклина пръстена и онези, които го получават. Като откуп за Фрая, Вотан и Логе са принудени да дадат на великаните цялото злато, шлема и пръстена. Проклятието на Алберих започва да се сбъдва. При разделяне на плячката Фафнер убива брат си. След като освобождават Фрая, боговете се отправят заедно с нея по моста на дъгата във Валхала. В тъмните речни дълбини дъщерите на Рейн оплакват загубата на съкровищата.

Героите в операта „Рейнско злато“ са богове, гиганти, нибелунги и дъщерите на Рейн. Всеки герой има свой собствен музикален лайтмотив, който показва техните променящи се настроения в различните ситуации.

Някои исторически изследователи твърдят, че нибелунгите са наследници на Пипин Страшни – прародител на династията на Каролингите. Впоследствие семейството разпространило своето влияние над Елзас, Бургундия и Бавария. То се разклонило в множество родови линии, които в началото на VIII век започнали да се наричат Нибелунги.

Приказното богатство на династията на Нибелунгите поражда множество митове и легенди, включително знаменития немски епос „Песента на Нибелунгите“ от ХІІ век. С времето думата „нибелунги“ става нарицателно име и с нея се назовават митичен род джуджета, владетели и пазители на съкровищата. Те са хитри и зли и живеят под земята. Лингвистите превеждат думата „нибелунг“ от немски език като мъгла или тъма – деца на тъмата.

При Вагнер основна роля играе текстът, дълбокото вникване в съдържанието, подтекстът и психологията на героите. Всяка една дума или израз имат своето значение и са важни, за да се постигне тази симбиоза от текст, музика и драма, и да бъде разбираемо за всички.

Акад. Пламен Карталов: Музиката на Вагнер е музика на бъдещето

По думите на акад. Пламен Карталов в новия прочит на "Пръстенът на нибелунга" е заложена нова визуализация на музикалната драматургия, свързана с това, че Вагнер е един Космос, а оперните театри са планети, населявани от публика.

По думите му музиката на германския композитор има космическо излъчване. Точно това космическо излъчване е вплетено и във въздействащата режисура, и в мащабната сценография на "Пръстенът на нибелунга".

"Вагнер е актуален днес с посланията и идеите. Притежанието на властта и на стремежа към постигане на най-висши цели, благодарение на корупция, е едно голямо внимание към всички нас", коментира директорът на Софийската опера и балет.

Според маестро Карталов липсват ценности във волята, усилието и стремежа да променим нещата така, че да не забравяме възрожденския пламък, който е дал на българина и воля, и устои.

"Вагнер е специален композитор. Ако ние увлечем една публика, която да бъде общество на неговото верую, ще стане много лесно. Възхитен съм от моите колеги. Това е много по-добра постановка от предишната", смята оперният режисьор. Според него постановките от Вагнеровия фестивал са невероятен полет за зрителя с музиката на Вагнер.

Най-важното е да препрочетем музиката още по-дълбоко и да влезем с дълбоко разбиране и проникновение в един фантастичен разказ на герои и събития, и общества, тръгвайки от митологичното време в контекста на съвремието и с поглед към бъдещето. Защото музиката на Вагнер е музика на бъдещето", казва акад. Карталов.

В Европа след Втората световна война германският композитор има и своите яростни критици, които се мотивират с факта, че оперите му са вдъхновявали Адолф Хитлер и са били любими на нацисткия фюрер. Музиката на Вагнер не е забранена в Израел, но не се изпълнява поради широко разпространената обществена опозиция срещу германския композитор. Редица музиканти от еврейски произход също отказват да изпълняват произведения на Вагнер.

Името "Вагнер" стана печално известно и през последната година покрай войната на Русия срещу Украйна. С името на композитора се нарича частната военна компания, която подпомогна значително руската армия в Украйна. "Вагнер" обаче изпадна в немилост, след бунта на нейния лидер Евгений Пригожин.

Рихард Вагнер обаче няма как да носи вина нито за изстъпленията на нацизма, нито за издевателствата на частните наемници срещу Украйна. Композиторът умира шест години преди раждането на Хитлер.

Още преди години акад. Пламен Карталов коментира, че Софийската опера извървя пътя на славата си с италиански и с руски репертоар и пресъздаването на една от най-трудните опери на Вагнер - "Пръстенът на нибелунга" запълва празна страница от творческата й биография.

Според него на един световен оперен театър какъвто е Софийската опера прилича да има в репертоара си това заглавие, както и останалите опери на Вагнер, защото те й дават нов престиж и нов международен имидж.