БНБ прогнозира растеж от 3,9% за 2021 г.

Според базисния сценарий на прогнозата БВП на България в реално изражение ще отчете през 2021 г. 3,9% растеж, който ще се ускори до 4,7% през 2022 г., след което ще се забави до 3,8% през 2023 година. Това пише в септемврийската макроикономическа прогноза на БНБ.

В сравнение с прогнозата от юни показателите за ръста на БВП са намалени. Трябва да се има предвид прогнозата е изготвена въз основата на информация, публикувана към 28 септември 2021 г., като са използвани допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 10 септември 2021 г. В прогнозата не се прави опит да се отчете потенциалното влияние на политическия цикъл в страната върху икономическата активност. при това без да са отчетени събитията настъпили след 10 септември 2021-а.

"Динамиката на реалния БВП отразява в значителна степен изменението на нетния износ и времевото разпределение на средствата, които се предвижда да бъдат получени от България за изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Очакваме вътрешното търсене да има основен положителен принос за растежа през прогнозния хоризонт, което ще се дължи главно на частното потребление в условията на силен растеж на разполагаемия доход на домакинствата. Инвестициите в основен капитал ще имат съществен положителен принос за растежа на БВП през 2022 г. и 2023 г. главно поради очакваните значителни публични разходи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. В условията на силно вътрешно търсене предвиждаме нетният износ да има предимно отрицателен принос през периода 2021-2023 г.", пише в септемврийска прогноза на БНБ.

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се предвижда да се ускори до 3,8% в края на 2021 г.,

като ускорението отразява очакваното съществено увеличение на разходите за производство на фирмите поради силния растеж на международните цени на някои основни суровини в евро, увеличените разходи за труд на единица продукция и поскъпването на електроенергията. В сравнение с юнската прогноза инфлацията е по-висока.

От Централната банка оценяват като балансирани рисковете за реализирането на базисния сценарий за растежа на БВП за 2021 г. и като насочени предимно към по-нисък растеж за 2022 г. и 2023 г.

В прогнозата се подчертава, че основни рискове за целия хоризонт продължават да бъдат разпространението на COVID-19 в България и в света и свързаните с него ограничителни мерки,

както и политическият цикъл в страната, който би могъл да се отрази в забавяне на изпълнението или промяна в обхвата и размера на заложените в прогнозата инвестиционни разходи на правителството и фирмите. БНБ отбелязва, че фактор, който може да повлияе върху актуалността на базисния сценарий на прогнозата, е ревизията на историческите данни за БВП, която НСИ планира да публикува на 22 октомври 2021 г.

"Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията през целия прогнозен хоризонт се оценяват като ориентирани към по-значително нарастване на цените спрямо базисния сценарий. Такива рискове могат да се реализират при по-продължително и по-голямо покачване на цените на суровините на международните пазари в сравнение с това, което предполагат технически конструираните към 10 септември външни допускания в текущата прогноза, както и при запазване на възходящата тенденция при някои административно определяни цени, като природния газ, електрическата и топлинната енергия", пише в анализа на БНБ.