Бойко Ламбовски получи Голямата награда за литература на СУ

Известният български поет, публицист и преводач Бойко Ламбовски беше удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 2020 г., която му беше връчена на тържествена церемония в аулата на СУ. Това съобщи пресцентърът на висшето училище.

Голямата награда за литература на Софийския университет е учредена през 1999 г. и се присъжда веднъж на всеки две години, като признание за цялостното литературно творчество на изтъкнат български автор. Лауреати на наградата са Вера Мутафчиева, Борис Христов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Антон Дончев, Валери Петров, Георги Мишев, Дончо Цончев, Боян Биолчев, Димитър Шумналиев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов и проф. Кирил Топалов.

На церемонията са присъствали ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков и членовете на журито, определило носителя на наградата - деканите на Факултета по класически и нови филологии /ФКНФ/, и на Факултета по славянски филологии /ФСлФ/ - проф. д-р Мадлен Данова, и доц. д-р Бойко Пенчев, директорът на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" и преподавател във ФСлФ - проф. дфн Валери Стефанов, и преподавателят във ФКНФ проф. д-р Милена Братоева.
Доц. Бойко Пенчев е отбелязал, че Голямата награда на Софийския университет се дава на големи писатели и поети, и затова е напълно заслужено Бойко Ламбовски да я получи.

"Иронията в поезията на Ламбовски произтича от несъизмеримостта между личните светове и големия свят на идеологиите, социалните матрици, че дори и природата. В същото време неговата поезия не губи връзка с екзистенциалните измерения на човешката душевност. В нейния център стои съпричастието към съдбата на човека, чиято участ изпада от едрия социално-политически разказ", е казал доц. Бойко Пенчев. Той е добавил, че това е поезия, съхранила чувствителност към човешкото, което не може да бъде редуцирано до баналността на бита и медийните тривиалности.

Ректорът проф. Анастас Герджиков е връчил на Бойко Ламбовски Почетния знак на Софийския университет със синя лента и икона на Св. Климент Охридски.

"Усещам това си награждаване и като демонстрирано от Университета уважение към мъчениците на изящната словесност днес в България, към всички български поети, независимо от възрастта и таланта им. Поезията е в очевидно отстъпление, поне що се отнася до тиражи и обществен интерес. Това обаче не значи, че поетите изчезват", е казал в академичното си слово Бойко Ламбовски. Той е отбелязал, че поетите са хората, които в една нация са най-чувствителният индикатор за имунната резистентност на езика, тези, които развиват най-интимни отношения с родния език, те осиротяват без него, но и той осиротява без тях. По думите на Ламбовски, поетът цял живот остава дете, за което няма по-привлекателна игра от тази с шарените играчки на думите, играейки тази игра обаче, поетът е едновременно и весел палавник, и строг страж, и обект, но и субект на езиковата стихия.