Бойкотът заради цените в Хърватия днес е още по-мащабен
Хората са призовани да избягват и услугите за доставки, банки, ресторанти и кафенета този петък
Омръзнало им да плащат все по-високи и смятани за спекулативни цени в магазините за хранителни стоки и в други търговски обекти, хърватите започнаха да превръщат недоволството си в бойкот, насочен към търговците на дребно.
Недоволството на Хърватия вече показват признаци на разпространение и в други страни на Балканите, пише Money.bg.
Това, което започна с онлайн призив на групи за защита на потребителите да бойкотират магазините за един ден,
доведе до повече от 50% спад на продажбите в Хърватия миналият петък.
"Хърватия призова за спиране на този безумен ценови ръст", заяви пред местни репортери водещият защитник на потребителите Йосип Келемен, който помогна за организирането на бойкота. После отправи призив за нов бойкот.
"Този път гласът на потребителите ще бъде още по-силен."
Неговата организация сега призовава за още по-амбициозен протест, като се насочи към три големи търговски вериги - Eurospin, Lidl и DM - за едноседмичен бойкот, който започва днес, пише Daily Sabah. А причината е следната - предполагаеми несъответствия в цените с други страни от ЕС.
Бойкотът ще бъде насочен и към Coca-Cola и други газирани напитки,
заедно с бутилираната вода и перилните препарати. Хърватите са призовани да избягват услугите за доставки, банки, ресторанти и кафенета този петък, както и да не пазаруват онлайн, да не плащат сметки или да не зареждат гориво в рамките на днешния петъчен ден.
Хапеща инфлация. Виновни ли са търговците?
Протестите дойдоха, след като средните цени на храните в Хърватия скочиха с повече от 30% през последните три години, според официалните данни.
Цените на основни продукти като яйца или хляб скочиха с близо 60 на сто.
Икономистите обаче твърдят, че търговците на дребно не носят по-голямата част от вината за поскъпването. Десетилетия на спад в селскостопанската продукция, приток на внос и прекомерна зависимост на икономиката от туризма, заедно с раздут публичен сектор, хроничен недостиг на работна ръка и
висок данък върху добавената стойност (ДДС) от 25% подхраниха голяма част от инфлацията.
"Дефицитите на хранителни стоки са огромни, няколко милиарда евро храна се внасят. Това не е случаят с други туристически страни, като Испания. Те са в състояние да изхранят туристите", коментира икономистът Дамир Новотни.
Въпреки икономическата сложност, общественото възприятие все повече се насочва към търговците на дребно, като публикации в социалните медии показват на хърватите цените за едни и същи продукти в чужбина - с огромни разлики.