Борислав Колев: 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще последват съдбата на АЕЦ "Белене"

Климатичните промени поставят под натиск не само АЕЦ, а цялата енергийна инфраструктура - ТЕЦ, фотоволтаици, вятърни генератори, батерии и електропроводи. Засушаването и екстремните горещини вече затрудняват ядрени мощности в Европа. В края на юли АЕЦ "Пакш" в Унгария започна да намалява производството и работеше с под 50% от общия си капацитет от 2 GW, след като нивото на Дунав спадна до рекордно ниски стойности. Темата коментира в интервю за News.bg ядреният експерт Борислав Колев. 

Тъй като се очаква нивото на водата да остане достатъчно високо
АЕЦ "Пакш" и АЕЦ "Черна вода" използват т.нар проточни системи за охлаждане с водовземане директно от реката. Когато нивото на Дунав е ниско, помпите могат да засмучат въздух и наноси. Проблем създава и високата температура на водата. Когато тя е прекалено топла, не може да охлажда достатъчно ефективно кондензатора на турбината.

Това води до по-ниска ефективност и съответно до намаляване на мощността на централата.Ситуацията при АЕЦ "Козлодуй" е различна от тази при централите, които разчитат пряко на водата от реката за охлаждане. За щастие, водовземната конструкция на АЕЦ "Козлодуй" е значително по-устойчива. Централата е проектирана да работи при по-ниски нива на реката и използва дълбок изкуствен канал за водовземане и охладителни кули, добави Колев. 

По думите му централата е в готовност за продължаващо намаляване на водите на Дунав, при което ще започне разтоварване на мощности като може да се стигне до спиране на единия блок. Още около 30 сантиметра ни делят от критичното за централата ниво на Дунав. 

Колев поясни, че нивото на Дунав край Белене е по-тежко и ако бяхме построили втората атомна централата сега тя нямаше да работи. Всяко отклонение от нормалните процеси малко или много натоварва системата, подчерта експертът.

Екстремните жегите и засушаване влияят на всичките ни кондензационни централи, стана ясно от коментара му. Вятърните генератори също страдат от топлия въздух, предупреди Колев. Трябва да планираме за екстремни ситуации, съветва той. Трябва да се смени парадигмата, по думите му.

Фотоволтаиците и далекопроводите също страдат от горещините, тъй като те също трябва да се охлаждат, според него. Много е важно да имаме свързаност с останалите страни, по мнението му. Именно тя може много да помогне в екстремни ситуации и при евентуално спиране на централата.

В момента свързаността ни позволява да няма срив в енергийната ни система. Затова са ни нужни добри междусъседски отношения, според него. Най-добре би било и съседните ни страни да са член на ЕС, по думите му. Според него Република Северна Македония и Сърбия един ден ще станат член на общността и това ще гарантира свързаността ни в енергетиката.

Сърбия има слаба свързаност с България и Европа, по думите му. Ако стане член, нейната свързаност ще гарантира енергийната сигурност на Балканите, както обясни експертът. Тя е липсващото парче от пъзела, поясни Борислав Колев.

Според него теренът определен за втората атомна централа не е подходящ. Освен това вече се върви към малките модулни реактори, по думите му. 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй" ще последват съдбата на АЕЦ "Белене" и никога няма да се случат, прогнозира Борислав Колев.

Порокът на ядрените мощности в Европа е, че се случват бавно и се оскъпяват, каза още той.