Бруно Балтазар е новият треньор на Ботев Пд

Бруно Балтазар е новият треньор на Ботев Пд. Португалският специалист подписа договор с клуба.

Бруно Балтазар е роден на 6 юли 1977 г. в Лисабон. Като футболист започва кариерата си в португалския клуб Синтренсе като централен защитник. По време на кариерата си Балтазар игра за различни клубове в Германия, Англия и Кипър, а завършва кариерата си като футболист в родния си Синтренсе в Португалия.

Треньорската кариера на Балтазар започва в Синтренсе като помощник-треньор, а година по-късно Бруно поема отбора като главен треньор. Специалистът прекарва ранните си години в Португалия, след което работи в Кипър в АЕЛ Лимасол и АПОЕЛ Никозия. Заедно с АПОЕЛ Балтазар става шампион на Кипър през сезон 2017/18. През 2019 г. португалецът се присъединява към треньорския щаб на Сабри Лямуши в английския Нотингам Форест, който играе по това време в Чемпиъншип. Последната работа на Балтазар преди да бъде назначен в Ботев е американският клуб Рочестър Ню Йорк от MLS Next Pro League.

Бруно Балтазар подписа договор с Ботев до края на сезон 2023/24 с опция за продължаване с още един сезон. 45-годишният Бруно Балтазар е треньор с UEFA Pro лиценз.

Заедно с Балтазар в треньорския щаб на Ботев ще бъдат португалският помощник Гилерме Рамос и анализаторът Карлос Маркес, както и чешкият фитнес специалист Денис Каван. Гилерме Рамос и Карлос Маркес са добре запознати с Балтазар от съвместната им работа в АПОЕЛ, Нотингам Форест и Рочестър Ню Йорк. Денис Каван е известен с работата си в чешкия футболен клуб Яблонец, румънския Динамо Букурещ, както и в клубове от Южна Корея и Кипър.

"Ръководството на Ботев Пловдив приветства новите специалисти в клуба и пожелава успех на Бруно Балтазар и неговия щаб!", написаха от клуба.

Оказва се, че той е имал тежко минало, за което самият той разкри в интервю пред „tribuna.expresso.pt“.

„Роден съм в Лисабон. Баща ми, Фернандо Балтазар, работеше в застрахователна компания и играеше футбол в първа дивизия през 70-те години. Беше полупрофесионалист, тренираше през нощта и работеше през деня. Майка ми, Аделина, беше служител в офис. Живях в периферен квартал след бима на раждаемостта, когато хората нямаха възможност да живеят в Лисабон. Имах щастливо детство. На 10-12-годишна възраст започнах да излизам и да създавам приятелства, които продължават и до днес“, започва Балтазар.

„Исках да израстна в спортна среда. Дядо ми беше юноша на Бенфика, баща ми играеше футбол, леля ми се занимаваше с лека атлетика в Бенфика. Обичах и всичко, свързано с археология. Гледал съм „Индиана Джоунс“ десетки пъти, знаех репликите. Обичах да ходя в мръсотията и да се цапам. Играх футбол на улицата с два камъка за греди. Винаги съм бил запален по уличния футбол“, продължава португалецът.

„На 13 години отидох в Агуалва-Касем, но не останах. Бях изпълнен със срам. Имах много проблеми в съблекалнята. Бях донякъде интровертно дете. Казах си, че не искам да играя повече. Баща ми беше разочарован. За съжаление, не съм го гледам как играе. Единствените му препоръки към мен бяха да тренирам. Футболните ми идоли бяха Мануел Фернандеш, Карлос Мануел, Шеу, Шелана, чувал съм много за Еузебио, но никога не съм го виждал да играе. Бях фен на Ливърпул, станах и член. Възхищавах се на Джон Барнс и Иън Райт. Харесвах всички звезди на английския футбол, стаята ми беше пълна с плакати“, споделя Бруно Балтазар.

„Когато бях на 18 години, дойде най-трудният и мрачен период в живота ми. Баща ми почина у дома внезапно. Събудих се в 3 през нощта от писъците на майка ми. Той беше на 44 години. Когато си на 18 и идолът ти изчезне, е много сложно. Бях сам с майка ми, сменихме квартала, беше много тежко. За щастие, имах подкрепата на майка ми и се фокусирах върху образованието си“, разкрива той.

„Запознах се с настоящата ми съпруга от марокански произход по време на обмен с побратимения град Ел Джаида, организиран от училището. Поддържахме връзка с писма. Стационарните телефони бяха много скъпи. Баща ми още беше жив, накарах родителите ми да отидем до Мароко с кола. Оттам нататък нещата започнаха да стават по-сериозни. Междувременно баща ми почина. Сега сме женени и имаме две дъщери. Ожених се в Мароко и трябваше да приема исляма, за да бъде признат бракът. Възпитаха ме католически, но бях много наранен от Бог, когато баша ми почина. Майка ми и баба ми са много по-религиозни от мен“, казва специалистът.

„На 20 години играех в Синтенсе в трета дивизия. Майка ми каза, че взимам малко пари и ако не искам да ходя в колеж, трябва да си намеря по-добра работа. Масажистът на отбора Чикиньо отговаряше за месокомбинат и реших да отида да работя и там. 11 месеца мелих месо, пълно с кръв. Ходих на работа през деня и през нощта тренирах. Осъзнах, че това не е животът за мен и си казах, че като завърша 12-и клас, ще отида в колеж. Исках да уча нещо, свързано с език“, разкрива още Бруно Балтазар.

По време на състезателната си кариера играе в родната Португалия, Германия, Англия и Кипър. Като треньор е работил в АЕЛ Лимасол, Апоел Никозия, Ещорил, освен това е бил помощник в Нотингам Форест, когато тимът е бил още в Чемпиъншип. За последно Балтазар бе начело на американския Рочестър.