Будители върху банкноти: Кой ни гледа от българските пари?

През 1880 година възстановената българска държава приема „Закон за правото на резание монети в Княжеството“. На следващата година в Англия са изсечени първите български монети след Освобождението.

Първите банкноти се появяват през 1885 г. - те били с номинал 20 и 50 лв. А две години по-късно е отпечатана и първата столевка. Във времето от Освобождението до днес българските пари се променят с хода на историята, запечатвайки в себе си политически, икономически и културни трансформации.

Днес от книжните пари в обращение имаме номинали от 5, 10, 20, 50 и 100 лева, припомня dir.bg. Банкнотите от 1 и 2 лева - съответно с лика на Св. Иван Рилски и на Паисий Хилендарски - бяха заменени с метални монети, като запазиха изображенията на двамата будители.

БНБ използва деноминацията на българския лев през 1999 г., за да наложи нов подход в графичното оформление на парите у нас и избора на лицата върху тях.

Приетата концепция е излизане от традиционното мислене за парите като израз на власт и насочване към исторически личности с висок принос към българския културен живот. Изключение прави банкнотата от 20 лева, на която е изобразен политик (Стефан Стамболов).

Решението коя историческа личност да бъде изобразена на банкнотите се взема от Управителния съвет на БНБ, като за консултации се ползва художествен съвет от историци, художници, изкуствоведи.

Автор на дизайна на голяма част от банкнотите, които и днес са в обращение, е художникът Кирил Гогов, един от авторите на герба на България.

Кой ни гледа от българските банкноти днес?

5 лева: Иван Милев

Иван Милев е художник, майстор на темперната и акварелната техника и един от главните представители на българския сецесион. На предната страна на банкнотата до образа на твореца е представен и фрагмент от неговата картина „Изкуството и тръненият венец“. На гърба на банкнотата са представени части от други негови картини: „Жътварка“, „Българска мадона“, „Змейова сватба“.

Художникът умира от инфлуенца няколко седмици преди да навърши 30 години. Оставя след себе си картини, стенописи, рисунки, сценография, дневници. Любопитна е историята на 30 негови платна, които по време на Втората световна война дъщеря му оставя на съхранение в тогавашната Търговска банка. Пътят на Мария я отвежда в чужбина,

а когато през 1957 г. решава да извади от банковия трезор картините и да ги изложи, се оказва, че те са изчезнали.

Официалната версия е, че огнярът на банката погрешка ги е изгорил по време на бомбандировки - но мнозина смятат, че всъщност са изнесени по частни колекции.

10 лева: Петър Берон

Д-р Петър Берон е автор на „Буквар с различни поучения“ - първият новобългарски учебник. Този труд става известен като Рибния буквар заради изображението на кит и делфин в кря на книгата. Виден учен, просветител и енциклопедист, д-р Петър Берон владее 9 езика, автор е на около 20 научни труда. Той е дипломиран лекар, увлича се и по природните науки. С неговата финансова подкрепа са открити над 20 училища у нас. На гърба на банкнотата са изобразени скици от научните му трудове, както и телескопът му.

Тази банкнота се счита за моста между старите и новите пари преди и след деноминацията на лева от 1999 г. Ликът на д-р Петър Берон за пръв път се появява върху банкнотите от 10 000 лева от 1997 г., за да се запази две години по-късно и върху новите десетолевки.

Любопитен факт е, че д-р Петър Берон не е позволявал да бъде рисуван или фотографиран.

Към днешна дата има категорично два доказани негови портрета - скицирани крадешком от близкия му приятел Николай Павлович.

20 лева: Стефан Стамболов

Стефан Стамболов е единствената политическа личност, изобразена върху съвременните български банкноти. Той е държавник и революционер, поет и журналист. Образът му е противоречив, но неговият принос и роля в утвърждаването на българската държавност го нареждат сред най-значимите личности в историята на страната след Освобождението.

На лицевата страна на банкнотата от 20 лева са изобразени портрет на Стефан Стамболов, фрагмент от негова авторска стихосбирка и печат на Българския благотворителен комитет „Единство“. На гърба виждаме сградата на Народното събрание, фрагменти от Орлов мост и Лъвов мост.

До 2019 г. тази банкнота беше най-оборотната у нас, докато 50-левките не я изместиха по многобройност в обращение.

50 лева: Пенчо Славейков

Пенчо Славейков е български поет, основоположник на литературния кръг „Мисъл“. Пенчо е най-малкият син на възрожденския писател и журналист Петко Р. Славейков. През 1884 г. инцидент бележи завинаги живота на поета - замръзване върху леда на р. Марица го оставя инвалид за цял живот. Именно след този случай Славейков развива своя философски талант в поезията и се обръща към темата за свръхчовека.

На лицевата страна на банкнотата са изобразени портрет на писателя, фрагменти от сградите на Народния театър „Иван Вазов“ и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На гърба са включени фрагменти от творби на поета, илюстрация на птица от негова стихосбирка и фигура на поетесата Мара Белчева - неговата най-голяма любов.

100 лева: Алеко Константинов

Авторът на романа „Бай Ганьо“ и пътеписа „До Чикаго и назад“ освен писател е и адвокат и общественик, основоположник на Българския туристически съюз.

На лицевата страна на банкнотата има портрет на Щастливеца, както и елементи, свързани с туристическото движение у нас (напр. еделвайсът с профил на писателя). Виждаме и заглавната страница на пътеписа „До Чикаго и назад“. На гърба е изобразена първата страница от „Бай Ганьо“, фигурата на писателя, както и елементи, свързани с живота и творчеството му.

„Че съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.“ - пише Алеко Константинов във фейлетона си „Страст“.

Емисията от 2019 г. печели награда за висока сигурност при печатните технологии заради добрата си защита и техническа сложност на дизайна.