Царя на Бари, Краля на Ливорно и един от последните романтици на Италия

"Това прекрасно пътешествие, както във всеки мач, стигна до последния съдийски сигнал..." - с тези думи Игор Проти се сбогува с футболния свят.

Бившият нападател почина на 58-годишна възраст след битка с онкологично заболяване, открито през лятото на миналата година. До последния си ден той остана верен на характера, който го превърна в един от най-обичаните футболисти в Италия – достоен, скромен и борбен.

Проти никога не беше сред най-големите звезди на италианския футбол. Не игра на европейско първенство, не облече екипа на националния отбор и не спечели големите трофеи, за които мечтае всеки футболист. Но малцина са оставили толкова дълбока следа в сърцата на феновете.

Роден в Римини през септември 1967 година, той получава първата си топка още като едногодишен – подарък от баща му Флавио. Като дете мечтае да стане лекар, но скоро футболът се превръща в неговата съдба. Любимият му играч е Джани Ривера, а още в началното училище пише в свое съчинение, че иска да играе финал за Купата на европейските шампиони и да вкара победен гол в последната минута.

Първите му стъпки са в Римини, където работи под ръководството на младия и амбициозен Ариго Саки. Именно Саки вижда потенциала му и го налага в първия отбор. Въпреки това отношенията им остават особени. През 1996 година, когато Проти става голмайстор на Серия А, националният селекционер Саки не го включва в състава за Европейското първенство.

Големият пробив идва в Месина. Там Проти наследява легендарния Тото Скилачи, който преминава в Ювентус. В Сицилия той се утвърждава като един от най-надеждните нападатели в Серия Б и привлича вниманието на елитните клубове.

Истинската му легенда обаче започва в Бари.

През сезон 1995/96 той преживява най-великата година в кариерата си. Вкарва 24 гола в Серия А и става голмайстор на първенството заедно с Джузепе Синьори. Това само по себе си е огромно постижение, но има още по-невероятна подробност – Бари изпада от елита в края на сезона.

И до днес Игор Проти остава единственият футболист в историята на Серия А, който е ставал голмайстор на първенството с отбор, изпаднал във втора дивизия.

Тандемът му с шведа Кенет Андерсон се превръща в кошмар за защитниците. Двамата отбелязват общо 36 гола, но не успяват да спасят Бари от изпадане. Въпреки това феновете никога не забравят своя любимец и му дават прякора „Царя“ – заради името му и харизмата, с която води отбора.

Следват престои в Лацио и Наполи. В Рим печели Суперкупата на Италия и остава в историята с гол в градското дерби срещу Рома. В Неапол носи последната свещена фланелка с номер 10 преди тя да бъде завинаги извадена от употреба в чест на Диего Марадона.

Най-голямата любов в живота му обаче е Ливорно.

На 33 години, когато мнозина вече мислят за отказване, Проти слиза в Серия С1. Вместо да приключи кариерата си, той започва нова глава. Става два пъти голмайстор на Серия С1, после и на Серия Б, а заедно с Дарио Хюбнер се превръща в единствения футболист в историята на Италия, печелил голмайсторските призове в Серия А, Серия Б и Серия С1.

Феновете на Ливорно го наричат „Царя“ – Lo Zar.

През 2004 година, заедно с Кристиано Лукарели, извежда клуба обратно в Серия А след 54 години отсъствие. Двамата отбелязват общо 44 гола и остават една от най-обичаните нападателни двойки в историята на клуба.

Любовта към него надхвърля футбола.

През 2007 година Бари и Ливорно му присъждат почетно гражданство – рядка чест за футболист. Извън терена Проти се занимава с благотворителност и участва в театрални постановки заедно с актьори с психически увреждания.

Когато разкрива диагнозата си миналото лято, феновете от всички градове, през които е преминал, застават зад него. Пред болницата в Ливорно се появяват транспаранти с надписи: „В добро и зло. В борбата. Напред, Игор!“. Послания на подкрепа идват от Бари, Римини, Месина и десетки други градове.

След смъртта му почит отдаде цяла футболна Италия.

Бившият му съперник и приятел Джузепе Синьори написа: „Днес футболът загуби голям човек, а аз загубих голям приятел. Заедно тичахме, потяхме се, вкарвахме голове и мечтаехме.“

Легендарният Дино Дзоф го определи като „перфектен голмайстор и истински джентълмен на терена“.

А може би най-добре наследството на Проти се описва не чрез статистиката, а чрез любовта, която остави след себе си.

257 гола в 699 мача.

Голмайстор на Серия А, Серия Б и Серия С1.

Легенда на Бари.

Икона на Ливорно.

Човек, когото феновете никога няма да забравят.

Защото някои футболисти печелят трофеи.

Други печелят сърца.

Игор Проти успя да направи и двете.