Целта на Путин за 2026 година: Разпадането на НАТО и ЕС отвътре

В края на 2025 г. Владимир Путин събрал военните си лидери за брифинг и си поставил цел за 2026 г.: "разпадането на НАТО и ЕС отвътре". Това твърдят журналисти от The New York Times, позовавайки се на служители от двете страни, запознати със срещата.

Молдов заема ключово място в тези планове, според източници на изданието. Според западни разузнавателни служители, подчиняването на Украйна е начело в списъка с приоритети на Кремъл, като установяването на контрол над Молдова е на второ място. Междувременно Путин публично критикува европейските лидери по същото време - на разширено заседание на Съвета на Министерството на отбраната - за "повишаване на нивото на истерия" около заплахата от руска атака.

"Казвах го многократно: това е лъжа, глупост, чиста глупост за някаква въображаема руска заплаха за европейските страни", заяви той.
Според източници на NYT Молдова може да се превърне в идеален трамплин за Русия за по-нататъшна агресия както срещу Украйна, така и срещу Запада. Те добавят, че Путин все още се надява да завземе територия в Южна Украйна, за да създаде сухопътен коридор, свързващ Русия с Молдова.

За тази цел Русия, по-специално, се е опитала да се намеси в парламентарните избори, които се проведоха в Молдова на 28 септември 2025 г., чрез кибератаки, дезинформация, купуване на гласове и предизборна кампания.

Молдовски свещеници също са били вербувани в кампанията на Кремъл. Те пътували до Русия, където получили дебитни карти на Промсвязьбанк. Връщайки се в Молдова, им били платени хиляда долара, за да убедят енориашите да отхвърлят референдума за присъединяването на Молдова към Европейския съюз и да се противопоставят на прозападната политика.

Парламентарните избори в Молдова бяха наречени "исторически" по това време, като резултатът беше широко отбелязан като оказал значително влияние върху бъдещата европейска интеграция на страната.

През лятото на 2025 г. в Сърбия пък бил организиран тренировъчен лагер, където участниците (повечето от които били молдовски граждани) били обучавани как да боравят с пушки, да пробиват полицейски кордони и да палят сгради. За участие в три- до четиридневния курс са им били изплатени по 400 долара. Инструкторите в лагера били офицери, свързани с руското военно разузнаване (ГРУ), а целта му била да обучи група бойци, които да се намесват в изборите, според западни разузнавателни служители.

Подобен лагер се провел и в Босна и близо до Москва. Според молдовските прокурори, участниците му (повече от 100 млади молдовски граждани) били обучени как да подготвят и използват запалителни устройства и импровизирани взривни устройства, както и как да управляват дронове "със специални приставки за взривни вещества или палежи".

Станислав Секриеру, съветник на президента на Молдова по националната сигурност и отбрана, заяви, че Русия иска да използва Молдова "като трамплин за враждебни действия срещу Украйна, както и срещу Европейския съюз, нейния основен донор на отбрана и финансова помощ".

"Ето защо през последните няколко години Русия отдели безпрецедентни ресурси за тези цели", добавя той. 
Въпреки това, както съобщава NYT, молдовските власти бяха подготвени. Няколко седмици преди гласуването молдовската полиция нахлу в стотици домове и задържа обучаващи се в учебни лагери, докато молдовски киберспециалисти, с подкрепата на западните съюзници, отблъснаха хакерски атаки. Партията на Мая Санду запази парламентарното си мнозинство на изборите.

"Спечелихме битката. Но не спечелихме войната", каза Михай Лупашку, директор на Молдовската агенция за киберсигурност.