Цената на независимостта : Защо България става длъжник на Русия?

На 22 септември 1908 г. България обявява независимостта си. Но за да бъде признат новият статут от Османската империя, трябва да бъде решен и един сложен финансов въпрос. В него се преплитат османски претенции, железници, стари задължения и руски военни репарации. А крайният резултат е български дълг от 82 млн. франка към Русия.

След Берлинския договор от 1878 г. България е автономно княжество, но формално остава васално на Османската империя. На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд обявява независимостта в Търново. С това обаче не приключват отношенията със сюзерена.

Османската империя поставя финансови условия за уреждането на новото положение. Основните претенции са изчислени на 125 млн. франка.

Тази сума не представлява буквално „откуп за независимостта“. Тя включва конкретни финансови и имуществени отношения, натрупани от времето на Берлинския договор.

В сметката влизат 40 млн. франка за задължението на Източна Румелия, още 40 млн. за около 310 километра от Източните железници, поставени под български контрол, 2 млн. за линията Белово–Вакарел и 43 млн. франка за османски държавни имоти в България и Източна Румелия.

Русия влиза в сметката
Решението идва чрез стар дълг.

След Руско-турската война от 1877–1878 г. Османската империя дължи на Русия военна контрибуция. Москва предлага част от това задължение да бъде използвана за уреждането на финансовия спор около българската независимост.

На 3 март 1909 г. в Санкт Петербург Русия и Османската империя подписват протокол. Русия се отказва от 40 от оставащите 74 годишни вноски по османската военна контрибуция. Стойността на опростените вноски е определена на 125 млн. франка – точно колкото са основните османски претенции към България.

Така парите не се прехвърлят директно от София към Цариград. Османската империя получава облекчение по своя дълг към Русия, а в замяна се отказва от съответните финансови претенции към България.

Но България не излиза от сметката без задължение.

82 млн. франка към Русия
На 6 април 1909 г. България и Русия подписват отделен протокол. В него българското правителство признава, че дължи на Руската империя 82 млн. франка.

Дългът е договорен за изплащане в продължение на 75 години при 4,75% годишна лихва. Годишната вноска – включваща лихва и погасяване на главницата – е определена на 4 025 600 франка. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 октомври 1909 г.

Това е същинската финансова конструкция зад независимостта: Русия опрощава част от османското задължение към себе си, Османската империя се отказва от основните си финансови претенции към България, а България поема дълг към Русия.

Какво получава България?
Финансовото уреждане отваря пътя към международното признаване на независимостта.

На 6 април 1909 г. Османската империя официално признава новото политическо положение на България. Остават някои отделни въпроси – например свързани с вакъфите, религиозните общности, пощите и телеграфите и Източните железници, които са изключени от основното споразумение и трябва да бъдат уреждани допълнително.

За Русия сделката също не е само счетоводна операция. Москва има интерес кризата да бъде решена дипломатически и да не доведе до по-широк конфликт на Балканите. Историческите изследвания поставят руската намеса и в контекста на стремежа да бъде запазен балансът на силите в региона.

Независимостта има своята финансова история
Днес често се среща твърдението, че България е „платила за независимостта си“. Историята е по-сложна.

125-те млн. франка са размерът на финансовите претенции на Османската империя, уредени чрез руско-османския протокол. 82-те млн. франка са отделното задължение, което България признава към Русия.

Така зад празничния манифест от 22 септември 1908 г. стои месеци наред дипломатическа работа и една необичайна финансова схема, която свързва София, Цариград и Петербург.

България получава международно призната независимост, а цената на уреждането не е просто една платена сума, а нова финансова зависимост – този път към Русия.