Цените в Иран скачат в космоса, един милион остават без работа

Стотици хиляди иранци са загубили работата си, откакто избухна войната със САЩ и Израел, а милиони други са изложени на риск.

Икономическите щети са огромни. Стоманодобивните и нефтохимическите заводи са парализирани, прочутата индустрия за производство на килими в страната е на ръба на колапса, а млекопреработвателните предприятия се борят да намерят опаковки за мляко и масло.

Междувременно цените на хранителните продукти се покачиха драстично. Цената на пилешкото месо се е повишила със 75 % през последния месец, тази на говеждото и агнешкото месо - с 68 %, а тази на много млечни продукти с около 50 %.

Според Хади Кахалзаде, изследовател в Университета „Брандейс", американските и израелските удари, продължили повече от пет седмици, са нанесли щети на около 20 000 фабрики - приблизително 20 % от производствените мощности в страната. Сред повредените обекти е „Тофиг Дару" - най-голямата фармацевтична компания в Иран, която произвежда и лекарства за рак. Разрушени са и заводи за алуминий, цимент и химически продукти.

Най-тежките щети са регистрирани в стоманодобивната и нефтохимическата промишленост - двата най-големи износители на страната извън петролния сектор. Големите стоманодобивни заводи „Мобараке" и „Хузестан" са спрели производството, а около 50 нефтохимически комплекса са преустановили работа. В резултат на това цените на пластмасата, тръбите, тъканите и опаковките за храни са скочили.

Заместник-министърът на труда Голамхосеин Мохамади заяви, че Иран е загубил поне 1 милион директни работни места заради войната, но Кахалзаде предупреди, че кумулативните ефекти поставят под риск между 10 и 12 милиона работни места - около половината от работната сила на Иран.

Наред с мрачните цифри се очертава и песимистична картина за хората. Работници в нефтопреработвателните заводи и текстилната промишленост, шофьори на камиони, стюарди, журналисти и дизайнери на свободна практика се озоваха без доходи.

Иранската икономика вече беше в криза преди избухването на военните действия. Доходът на глава от населението спадна от около 8 000 долара през 2012 г. до около 5 000 долара през 2024 г. Сега, според Програмата за развитие на ООН, до 4,1 милиона души повече могат да попаднат под прага на бедността. Официалната годишна инфлация през март достигна 72%, а за основните стоки тя е много по-висока. През последните 60 дни са подадени 147 000 заявления за обезщетения за безработица, което е три пъти повече от броя им за същия период миналата година.

Жените са понесли двоен удар. Прекъсването на интернет в целия Иран засегна най-силно онези, които си изкарват прехраната от дома. Около една трета от всички молби за обезщетения за безработица от началото на войната са подадени от жени.

„Нищо не работи както трябва", сподели пред CNN Сомая, учителка по немски език от Исфахан, която сега е принудена да разчита на ненадеждни местни приложения. „Учениците не могат да се свържат едновременно, платформите се сриват."

Въпреки трудностите лидерите в Техеран не дават признаци, че ще се предадат. Те залагат на това, че икономиката, закалена от десетилетия на международни санкции, ще успее да издържи на натиска по-дълго от Тръмп. Основното им оръжие е контролът над Ормузкия проток. Техеран заяви, че ще отвори отново морския проход само ако блокадата на САЩ бъде вдигната и войната приключи, пише Ynet. 

Американската блокада заплашва да отреже огромни приходи от износ. През 2025 г. Иран е продал стоки на стойност около 98 милиарда долара, около половината от които са от петрол. Но пълна блокада е трудна за прилагане – около половината от стоките, които не са петролни, се превозват по суша или през пристанищата на Каспийско море.

„Ако не успеем да отменим санкциите в рамките на евентуално споразумение, оптимистичната прогноза няма да се сбъдне", заяви пред Асошиейтед Прес собственикът на една от повредените фабрики.