Честит празник на спортните журналисти!

2 юли е Международен ден на спортните журналисти. Датата е избрана заради основаването на Международната асоциация на спортните журналисти (AIPS) през юли 1924 г. Идеята за отбелязването му е по повод 70-ата годишнина на AIPS и се празнува след 1994 г. 

Преди откриването на Олимпийските игри през 1924 г. група ентусиасти се събира между въжетата на боксовия ринг в Парижкия спортен клуб и учредява Международната асоциация на спортната преса (Association Internationale de la Presse Sportive). Името, което е използвано и уважавано от всички значими спортни организации и до днес, е заради обединяването на представители на печатната спортна преса, тъй като друг вид медии тогава не е имало.

Впечатляващото е, че България е сред съучредителите нa AIPS, а българин е избран в първия Изпълнителен комитет на Международната асоциация на спортните преса.

Поредно доказателство, че българите сме с потенциал да се развиваме на световно ниво. Стига да използваме простичкото "има ли желание, има и начин" и да обичаме това, което правим. Защото спортната журналистика не е просто професия. Тя е призвание, начин на живот и емоция. Да се стараем да я пазим чиста! За да имаме успехи, е хубаво да осъзнаем, че по-високи резултати можем да постигаме като отбор, но е хубаво и всеки да се грижи за дезинфекцирането на своето лично професионално пространство!

В непознатите и тежки времена, предизвикани от пандемията от коронавирус, спортът бе поставен пред огромно изпитание, бе поставен под карантина. А спортната журналистика се сблъска с нови предизвикателства. За мнозина по света и професионално се стигна до въпроса "Как да оцелея в заразата?" 

Със сигурност няма да е лесно, със сигурност ни очакват и бъдещи трудности - последствия и от пандемията, и от спортната карантина, и от заразата, която сме допуснали в самата ни работна среда. Но както спортът, така и спортната журналистика изграждат характери, личности и победители. Спортните журналисти сме особена порода хора - справяме се на всякакъв вид бойни полета. И ако пак се върнем към обичащите професията и простичкото "има ли желание, има и начин", вярвам, че ще намерим начина да спечелим и този тежък мач. И в стандартната за нас работна седмица от събота до следващата събота ще продължаваме да живеем с емоцията - да бъдем прашинка в необятната история на спортната журналистика. Работата, която обичаме. Животът, който обичаме! Да го пазим!