Честит празник, народе възродени!

На днешния ден честваме най-светлия празник в българския календар - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. 24 май е датата, на която отбелязваме създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни като Солунските братя.

Св. св. Кирил и Методий, създателите на глаголицата, станала първооснова на азбуката ни, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.

На 30 декември 1980 г. с апостолическо послание папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Според една от теориите Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г. в манастира „Свети Полихрон" в областта Витиния в Мала Азия. Други смятат, ,че тя е окончателно завършена през 862 г., трети – през 865 г.

Братята съставят книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие.

Историографията разказва, че Денят на писмеността се чества за първи път на в епохата на Възраждането. На 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив,  по инициатива на Найден Геров се организира празник на създателите на глаголицата. Датата не е случайна - това е общият църковен празник на двамата светии.

Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност и на почитта пред просветата,  науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий служи като стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празникът в свободна България се ограничава до училищен празник.

В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар.

Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Спори се дали братята имат славянски произход

През годините произходът на двамата братя е обект на много спорове. Твърди се, че само майката е славянка, но е сигурно, че когато решил да ги прати на мисия във Великоморавия, императорът им е казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски".

Според Пространните жития братята са родени в Солун и са деца на висш византийски военачалник - Леон, известен като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. В семейството се раждат седем момчета. Методий е големият берат и е роден през 815 г., Константин е най-малкият, роден през 827 г. Той приема името Кирил едва към края на живота си в Рим.

След смъртта на баща си, двете деца остават под крилото на близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист, главен министър на императорите Михаил II и Теофил и регент на Михаил III. Той взима при себе си племенниците си в Константинопол през  843 г. и те започват да учат философия в престижната Магнаурска школа, където получават образованието си. По това време школата е най-висшето учебно заведение във Византия.

От ранна възраст Константин проявява дарба във философията и поезията. Научава старославянски, гръцки, латински, еврейски, ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици. Той става преподавател в Магнаурската школа и библиотекар в Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София“.

За младостта на Методий не е известно много, но всички извори подчертават големите му умствени способности. След завършване на Магнаурската школа, той е назначен за управител на административна област до Солун.

Според една от теориите Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г. в манастира „Свети Полихрон" в областта Витиния в Мала Азия. Според други тя е окончателно завършена през 862 г., според трети – през 865 г. Двамата съставят книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично.

Духовните мисии във Великоморавия 

През 860-861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите. През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия.

Във Венеция ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език. Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ, който освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език.

След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14 февруари 869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент”.

Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастир в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия.

През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език. На 6 април 885 г. издъхва и го погребват в централната църква на Велеград, Велика Моравия. Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник като ръководител на школата и като архиепископ на Моравската църква изявения си ученик Горазд.

Учениците идват в България

След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.

Кирилицата се смята за дело на ученика на Солунските братя Климент Охридски, който я съставя по-късно и я назовава така в чест на учителя си Константин-Кирил Философ. Тази теза обаче е рязко оспорвана от учени. 

Смята се, че той по-скоро е усъвършенствал глаголицата. Втората старобългарска азбука – кирилицата – възниква в края на ІХ век в Преслав. Двете азбуки известно време се ползват успоредно, но към края на Х и началото на ХІ век по-опростената и лесна за писане кирилица измества глаголицата.