ДОЖИВЯХМЕ! Слави реве като девственица: ПП-ДБ са мутри, бият жени!
Близката дружка на Васил Илиев - Станислав Тодоров Трифонов, изведнъж се загрижи от мутренското поведение на български депутати. Бащицата на Тошко и подобните му излезе със сърцераздирателен пост във фейсбук в защита на две анонимни жени, които не е ясно дали не съществуват само в (без)съзнанието му.
Да прочетем заедно кървавото изявление на Дългия:
Преди около 55 минути две дами от Министерството на здравеопазването направиха опит да излязат от сградата на Парламента. Дами, уважавани професионалисти, достойни, от администрацията на Министерството на здравеопазването.
При излизане от Парламента Васил Пандов, който е депутат от ППДБ и член на Комисията по здравеопазването, ги посочва с пръст и някакви лумпени започват да ги дърпат, да ги псуват, свалят ги на земята, замерят ги с бутилки и всъщност заплашват живота и здравето на горките жени, които на всичкото отгоре нямат абсолютно нищо общо с цялата тая унизителна тъпотия. Докато пиша тези думи, двете жени са в една полицейска камионетка и още не могат да се приберат по къщите си при своите близки, които вероятно са паникьосани.
Значи, за да си изпълняваш ролята на депутат, според въпросния Пандов от ППДБ, трябва да сочиш с пръст невинни хора, по възможност достопочтени жени, за да могат определени лумпени да ги псуват, да ги замерят с бутилки и да ги свалят на земята. Значи, ако е така и това, според депутата Пандов от ППДБ, е нормално, значи утре аз мога да го посоча и той да получи същото, което днес са направили на горките жени. Оставам с впечатлението от доста време насам, че на ППДБ всичко им е позволено. Да лъжат. Да псуват. Да замерят. Да бият. Те са със самочувствието, че са повече от всички останали, че са по-умни, по-красиви, по-специални и въобще на тях всичко им е позволено. Но истината е, че са по-специални само в наглостта си, безочието си и в липсата на какъвто и да било морал!
И нещо към колегите журналисти – мисля, че вие трябва да отразявате и това, което аз разказах току-що, иначе се сещам за филма на Стенли Кубрик „Широко затворени очи“!
