Честваме 139 години от Съединението на България

България чества 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. По традиция център на честванията е Пловдив, където в катедралния храм "Света Богородица" ще бъде отслужен тържествен молебен за Деня на Съединението.

След службата, която започва в 10:00 часа и ще се води от Пловдивския митрополит Николай, в двора на храма пред паметника на Гаврил Кръстевич ще бъдат тържествено поднесени венци.

Честванията продължават с поднасяне на цветя пред паметника на майор Райчо Николов в 11:30 ч. и пред паметника на Захари Стоянов в 12:00 часа.

Атрактивната възстановка на комитет "Родолюбие" за събитията от 1885 година започва в 19:00 часа на Римския стадион в центъра на Пловдив. В 19:45 в Регионалния исторически музей ще бъде представена изложбата "Сандро – княз Александър фон Батенберг".

Тържествената заря-проверка ще започне в 20:30 часа на площад "Съединение", на която ще присъства и президентът Румен Радев. От 21:00 часа започват поредица атрактивни артистични събития по цялата улица "Иван Вазов" под надслов "Улица Станционна".

Варна отбелязва Съединението на България на мястото, където преди 139 години княз Александър Батенберг провъзгласява единството на българските земи. В 10:00 часа пред паметната плоча на площад “Независимост” с военен ритуал ще бъдат положени венци и цветя.

Шествието ще тръгне от площада в 10.15 и варненци ще поставят венци и цветя и пред паметника на загиналите в Сръбско-българската война до Археологическия музей. Там ще бъде отслужена и заупокойна молитва.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 година е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. През есента на 1885 година двете части на страната се обединяват.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 година начело на революционния комитет застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.