Четвърти клас определя поведението ни на възрастни
Колкото и парадоксално да звучи за някои, каквито сме били в зората на трудните тийнеджърски години до голяма степен определя доколко ще успяваме като възрастни и какво поведение ще имаме в работна среда. Това е така, не само защото корените на всички проблеми тръгват от детските години. Психолози установяват, че след седемгодишна възраст младият човек започва да затвърждава линии на поведение сред връстниците си, модели на общуване и социално учене. Доколко сме били популярни и харесвани сред съучениците си показва какви възрастни сме сега.
След направен тест за популярност сред четвъртокласници, в който всяко дете трябва да оцени в каква степен харесва даден ученик, се обособяват четири групи деца:
Приетите деца са тези, които са най-популярни сред учениците си. Тяхната компания е търсена, защото са „забавни“ и „измислят интересни начини за прекарване на свободното време“. Останалите приемат вроденото им лидерство и харизма. Като възрастни, тези деца са възприемани от околните като родени лидери. Те проявяват емпатия, тъй като растат в семейна среда, в която са научени да се помага на околните. Всяка една промяна, било то и криза, се приема като предизвикателство да се научи нещо ново, да се усвоят нови умения. Лесно установяват социални контакти, което им носи позитиви в кариерното развитие.
На другия полюс са отхвърляните деца. Това са децата, които никой не харесва и не търси. Вероятно те растат в недотам позитивна среда. Склонни са към критика, не приемат с доверие околните и промените. Когато пораснат, това са колегите-досадници, които всеки е имал поне веднъж в трудовия си път. Ако имате за мениджър такъв човек, то той не е способен да проявява емпатия, защото моделът на семейни отношения не е бил такъв. От друга страна обаче, позицията да се наблюдава света отстрани, дава възможност да се развият анализаторски способности. Често тези деца се насочват тъкмо към такъв тип кариери – на анализатори, консултанти. Това обаче е благоприятният и оптимистичен сценарий за развитието им.
Пренебрегваните деца не успяват да покажат потенциала си. Често свръхизискващи родители или такива, ангажирани изцяло с кариерата си, стават причина тези деца да не съумяват да отстоят мнението си и да се страхуват от предизвикателства. Като големи, те ще бъдат трудно адаптивни, аутсайдерите в екипа.
Противоречивите деца са или много харесвани и приемани от една група деца, или крайно нехаресвани от връстниците си. Те демонстрират противоречиво поведение. Болшинството от тях са умни, но когато изявяват лидерските си качества, често това е съпроводени с агресивно поведение, което се възприема от другите като заплаха. Това е така, защото самите те се чувстват застрашени в една конкурентна среда. Като възрастни вече, лесно може да ги разпознаете в кариеристите, които не се спират пред нищо. Често по време на трудовия им път, те се сблъскват с бърнаут и страдат от депресивни състояния.
Петата група деца са обикновените деца или всички останали, които не попадат в посочените четири групи. Те не се открояват от останалите, а проявяват всички черти, характерни за съответната възрастова група.
По време на съзряването си, всеки един тийнеджър може да премине от една в друга група. И тук, мили родители, е важна ролята, която ще изиграете във възпитанието им – когато подкрепяте и насърчавате детето си, независимо какви качества изначално притежава, вероятността да стане отговорен към себе си и околните възрастен е голяма.
