Чили: Как еднополовите бракове надвиха католическите традиции

Чили се нареди сред латиноамериканските държави, узаконили еднополовите бракове. Вчера президентът Себастиан Пинера подписа дългоочаквания закон.

Според проучвания на общественото мнение мярката има подкрепата на повечето чилийци, въпреки че страната е със силни католически традиции дори за един регион, където религията все още играе много по-важна роля в обществото в сравнение, например, със Западна Европа.

Това донякъде може да се обясни с бурната политическа история на тази държава "на края на света", между Андите и Тихия океан, видяла през последните десетилетия комунистически режим, свален с кървав военен преврат, диктатурата на Пиночет и след това редуване във властта на левицата и десницата.

Гражданските съюзи между хомосексуалисти са разрешени в Чили още от 2015 г. Еднополовите двойки обаче все още не се ползват с всички права, например те не могат да осиновяват деца.

Законопроектът за узаконяване на хомосексуалните бракове бе внесен в Конгреса през 2017 г. от тогавашната президентка - социалистката Мишел Бачелет. След това обаче той попадна в задънена улица, когато година по-късно на власт дойде консерваторът Себастиан Пинера.

През 2019 г. една от страните с най-голям брутен вътрешен продукт на глава от населението в Латинска Америка, често давана като пример за успешен неолиберален икономически модел, обаче бе обхваната от големи социални протести, най-вече срещу общественото неравенство.

Популярността на управляващите консерватори намаля още повече оттогава, тъй като избухналата междувременно пандемия от новия коронавирус доведе до увеличаване на бедността и безработицата.

В обстановка на силно обществено напрежение, независими кандидати и лявата опозиция спечелиха на изборите на 16 май тази година мнозинството от местата в Конституционното събрание. Тази асамблея, която ще има за задача да изготви нова конституция на мястото на сегашния основен закон, датиращ от времето на диктатурата на генерал Аугусто Пиночет в периода 1973-1990 г., бе договорена като част от мерките за спиране на протестите, при които загинаха най-малко 36 души.

Две седмици по-късно, на 1 юни, чилийският президент, чийто мандат изтича през март догодина и който няма право на преизбиране, изненадващо призова Конгреса да разгледа законопроекта. В годишното си обръщение "За състоянието на Съюза" Пинера обяви, че легализирането на еднополовите бракове е приоритет за него, като подчерта, че е време да "гарантираме тази свобода и достойнство на всички хора".

Неочакваният ход на чилийския президент бе приветстван от представители на левицата и ЛГБТ активистите, но осъден от собствения му консервативен лагер, откъдето се чуват обвинения в предателство.

След поредица от гласувания в двете парламентарни камари, които на практика са контролирани от опозицията, Камарата на депутатите и Сенатът одобриха окончателно текста във вторник.

Вчера законът беше подписан от президента и ще влезе в сила 90 дни след като бъде обнародван в Държавен вестник.

Така Чили ще се нареди сред латиноамерикански държави, легализирали еднополовите бракове. Другите шест са Аржентина (пионер в региона от 2010 г.), Уругвай, Бразилия, Колумбия и Коста Рика плюс 18 от 32-те мексикански щата (и Мексико сити), сумарно заемащи по-голямата част от територията на Латинска Америка, в която живеят над 400 милиона души (от общо над 640 млн. за Латинска Америка). 

В тъмносиньо на картата са показани държавите в Латинска Америка, в които гей браковете вече са легални

Хомосексуалните бракове са разрешени в общо трийсетина държави по света. Сред тях са САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, 15 западноевропейски страни и Малта.

Макар че според сондажи има подкрепата на мнозинството от чилийците, мярката предизвиква остра поляризация в една страна, където консерваторите, Католическата църква и някои протестантски деноминации имат силни позиции.

Полемиката по въпроса неминуемо стана една от основните теми в кампанията за президентските и парламентарните избори на 21 ноември, като на свой ред бе разпалена допълнително от политическите съперничества.

Правителствената сграда в Чили грейна в цветовете на ЛГБТ флага, след като Сенатът одобри законопроекта за еднополовите бракове тази седмица

Показателно е, че гласуването за Конгрес не излъчи ясен победител, а за балотажа на президентските избори на 19 декември се класираха кандидати от двата края на политическия спектър - твърдолинейният консерватор Хосе Антонио Каст, който е против узаконяването на еднополовите бракове, и подкрепящият закона Габриел Борич от левицата. Първият е женен баща на девет деца (той има петима синове и четири дъщери), а вторият - ерген.

Каст - 55-годишен адвокат, който навремето е подкрепял режима на Пиночет, и бивш член на долната камара на Конгреса - получи на първия тур 28 на сто. Така той изпревари с 2 процента Борич - бивш лидер на студентски протести и понастоящем член на Камарата на депутатите.

На гребена на вълната на социалното недоволство, 35-годишният син на емигрант от Хърватия, който обещава да сложи край на неолибералния икономически модел в Чили, първоначално бе в по-добра позиция да спечели всяващите най-дълбоко разделение избори в латиноамериканската страна след възстановяването на демокрацията през 1990 г.

Преднината му в проучванията обаче намалява, в момент, когато на мнозина чилийци им е омръзнало от свързаното с политиката насилие, и на фона усещането, че престъпността се увеличава.

Освен това Каст - син на избягал от родината си след Втората световна война германски нацист, според когото чилийците ще избират "между свободата и комунизма" - получи подкрепата на умерените десноцентристи. Така балотажът остава с отворен край.

На основната снимка: Президентът на Чили Себастиан Пинера подписа в четвъртък закон за легализиране на еднополовите бракове, два дни след като Конгресът одобри законопроекта