Членът на ВСС Даниела Марчева: Съдебната медиация пести пари, време и нерви на хората

Интервю на
НИНА ТОШЕВА

Членът на ВСС Даниела Марчева е главен координатор на Закона за съдебната медиация и шеф на работната група, работила по създаването му. Тя е юрист с дългогодишна практика, съдия в Софийски градски съд, командирован в Апелативен съд – София преди през 2017 г. да бъде избрана за член на Висшия съдебен съвет. Съмнителна откъм морални аргументи мотивация подтиква Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд срещу вече приетия от парламента Закон за медиацията. Той обаче е заложен в Плана за възстановяване и устойчивост, по който България все още чака втория транш. Без този закон да влезе в сила такъв, какъвто е гласуван от депутатите, въпросният транш рязко обръща гръб на страната ни. Преди дни правосъдният министър Георги Георгиев обяви, че законът вече е приоритет на правителството. Разговаряме със съдия Даниела Марчева за перипетиите пред влизането в сила на Закона за медиацията в България.  

- Съдия Марчева, каква е целта на Закона за съдебната медиация, какво налага неговото приемане и какви възможности предоставя прилагането му?

- През 2004 г. в България е приет Закон за медиацията, който има за цел в голяма степен да възстанови съществувалата традиция на „ходатаите“ в Пловдив в периода от 80-те години на XIX век до 30-те години на XX век. Това са били най-знатните и уважавани пловдивчани, които са посредничели при разрешаването на спорове между съгражданите си. Ходатаите са първите медиатори, които практикували в кантори, на главната улица на града, така наречената „чаршия“, до небезизвестния „Куршум хан“.

Медиацията е позната от древни времена, съществувала е в различни форми и под различни имена в шумерската цивилизация, древна Гърция и др., като целта винаги е била една и съща – да се разреши един спор от самите спорещи. Ролята на медиатора е само да напътства, да подпомага, а не да бъде арбитър като съдията. Спорещите сами определят съдържанието на споразумението си. Този ефект е трудно постижим със съдебното решение, което е подчинено на закона, а той винаги поставя някакви рамки и граници, които не винаги съвпадат с представата на хората за справедливост.

Медиацията е истинска и хуманна алтернатива на съдебния спор, която на първо място постига запазване на добрите, нормалните отношения между спорещите и за мен това е най-ценното в днешните времена, когато агресията, конфликтите, войните са толкова разпространени, че е плашещо да се наблюдава как постепенно свикваме с това и го приемаме за нормално, неусетно губейки себе си. Дори и да не се стигне до споразумение, винаги се намалява натрупаното емоционално напрежение и конфликтност.

За съжаление, 20 години след приемането на Закона за медиацията, ефектът е незабележим. Медиацията има нужда не само от популяризиране. Затова с колеги съдии, адвокати и медиатори преди повече от 5 години създадохме малка работна група, която очерта възможните стъпки, за да се стигне до реалното използване на медиацията. Създадохме първо концепция, която бе приета от Съдийската колегия, а след това и проект на законопроект, който възпроизвежда един много успешен модел на съдебна медиация – при висящ съдебен спор и след внимателна преценка на съдията той да задължи страните да проведат задължителна първа среща в рамките на 1 час при обучен и преминал подбор съдебен медиатор. По време на тази среща страните получават информация за самата медиация и само ако поискат могат да продължат процедурата.

Нашият опит от досегашните доброволни центрове за медиация показва, че при 30% от проведените медиации се постига споразумение, което е забележително. Проблемът винаги е бил недоверието и скептицизма на българина към всичко, в което липсва държавната принуда и санкция. Затова с колегите приехме, че следва да се подходи именно по този начин – да се въведе задължителен елемент, който ще позволи на страните да се доверят на този алтернативен способ за решаване на спорове и така да се стигне до етапа, в който страните още преди да се обърнат към съда, да потърсят медиатор. Промените в закона имат много силен социален аспект – спестяват се високите съдебни разноски и недостатъчната бързина при решаването на спора от съда. Реформата ще има и ефект в съдебната система – намаляване на броя на делата, а оттук и по-бързо и качествено разглеждане и решаване на останалите дела.          

- Кой и въз основа на какви образци е разработил този закон?

- Новият законопроект е изготвен от работна група от съдии, адвокати и медиатори-адвокати. Съобразени са и становищата на над 200 съдебни медиатори-адвокати, които излъчиха свои представители за поредица от срещи с работната група на ВСС. При създаването му проучихме резултатите от въвеждането на съдебна медиация със задължителен елемент в Италия, Гърция, Франция, Испания, Англия и др. Особено насърчителен е примера с Италия, където за няколко години след 2010-а са постигнати невероятни успехи в областта на съдебната медиация.

Новият проект на ЗИД на Закона за медиацията на практика повтаря модела, който Народното събрание въведе през 2023 г., но той беше атакуван от Висшия адвокатски съвет в Конституционния съд, а впоследствие бе обявен за противоконституционен. Мимоходом само ще спомена, че решението на КС, което аз възприемам като политическа, а не правна оценка на реформата, поставя повече въпроси, отколкото дава отговори. Безпрецедентно в практиката на КС е постановен акт, който е в противоречие с всички постъпили становища по делото от уважавани юристи и организации.

Но най-авторитетната оценка на решението на КС е постановеното на03 септември 2024 г. от Съда на Европейския съюз Определение по дело С-658/23, което на практика налага извода, че Решението на КС от 1 юли 2024 г., с което са обявени редица текстове за съдебната медиация като противни на конституцията ни, е постановено в противоречие с правото на ЕС и дори се допуска съдилищата на държава-членки на ЕС да не прилагат решение на КС на тази държава, с което се отменя национална правна уредба, касаеща задължителното участие в първа, информационна среща по медиация. Това определение на СЕС проправя пътя на новия законопроект. Доколкото ВСС няма законодателна инициатива, още в началото на декември изпратихме проекта на Министерство на правосъдието.

- Кой сезира Конституционния съд за отмяната на този закон и каква е причината да бъде отменен? Кой е заинтересован да няма такъв закон?

- Законът за изменение и допълнение на Закона за медиацията бе обнародван в началото на февруари 2023 г., и следваше да влезе в сила на 1 юли 2024 г. Отложеното действие на закона имаше една цел – да създадем материалните условия за провеждане на реформата. В рамките на година с неоценимата помощ на съдиите в страната и на председателите на районните и окръжните съдилища бяха положени големи усилия, за да се създадат 141 центъра за съдебна медиация – към всеки съд, да се проведат 28 процедури за подбор на медиатори, а след това избраните да бъдат обучени. Бяха избрани и обучени над 250 съдебни медиатори, като получихме помощ от страна на Европейската комисия – тя изпрати утвърдени европейски медиатори.

Три месеца преди да стартира реформата Висшият адвокатски съвет сезира КС с искане за установяване на противоконституционност на почти всички текстове, с които се въвеждаше задължителната съдебна медиация. Както вече споменах, безпрецедентно в практиката на КС всички становища от заинтересовани страни като изтъкнати юристи и хабилитирани лица, Съюза на съдиите в България и медиаторски организации бяха в подкрепа на реформата и въвеждането на задължителен елемент в съдебната медиация. Не постъпи нито едно становище против тази реформа.

За мен е парадоксално е, че именно Висшия адвокатски съвет поиска отмяна на реформата, след като всички участвали в процедурите по подбор и съответно класирани и обучени съдебни медиатори са адвокати.

Но реакцията на висшия административен орган на българската адвокатура е разбираема – всяка промяна на статуквото, в която и да е област от нашия живот винаги събужда страха на онези, които не желаят промяна. Такъв е случая и в другите държави, които са минали по-рано по този път. Например в Италия през 2010 г., когато влиза в сила Закона за медиацията, е имало небивал отпор на адвокатите – стачки, протести и т.н.. 12 години по-късно най-големите застъпници на медиацията в Италия са именно адвокатите, като резултатите не закъсняват – 140 000 медиации годишно се провеждат, от които 40% са успешни. Основният двигател на медиацията там е именно адвокатурата.

Съзнавам, че на цялото общество, не само на адвокатите, е нужно време, за да се променят  стереотипите в начина на мислене, в манталитета и да се видят ползите. Затова ми се струва, че принудителната пауза, която се постигна с решението на КС, беше полезна, за да се даде време на всички, които не бяха съпричастни на реформата, да осмислят реалните перспективи.

- Какви видове дела третира съдебната медиация и колко време би отнела тя на спорещите страни? Какъв ефект трябва да постигне прилагането на закона?

- В Законът за медиацията са предвидени две категории дела, при които страните следва да участват в информационна среща за процедура по медиация – задължително или по преценка на съда. При подбора на делата са съблюдавани няколко критерия, за да се избере кои са подходящи за препращане към информационна среща за процедура по медиация. Основно това е при искове, при които между страните са налице трайни отношения, като водените дела обикновено са резултат от натрупаните във времето множество спорове и конфликти – това са спорове, свързани със съсобственост, облигационни спорове в дружественото право и семейни спорове.

От споровете, свързани със съсобственост, са подбрани разпределяне на ползването на съсобствена вещ; парични вземания, произтичащи от съсобственост; делба; искове, свързани с етажна собственост – изпълнение на задължения на собствениците; за възстановяване на направени разходи за ремонт на общи части на сградата; за отмяна на решение на общото събрание или акт на управителния съвет.

От облигационните спорове в дружественото право са подбрани изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в ООД, както и отговорност на управител или на контрольор на ООД за вреди.

От семейните спорове са включени развод, упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му, изменение на решението по изброените въпроси; разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения, определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото и  издръжка.

Вторият критерий, който е съблюдаван, е между страните да се водят или да са водени няколко дела, които имат връзка помежду си или по делото са предявени множество искове или насрещни претенции и съдебните разноските може значително да надхвърлят материалния интерес по делото. С участие в информационна среща страните могат да постигнат споразумение по тези искове и да спестят разноските за производството.

На трето място, поради трайните отношения между страните бързото и доброволно решаване на спора често е в интерес на страните, а при семейните спорове – и в интерес на детето.

На последно място, тук са включени и делата, при които основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни и е въпрос на добра комуникация да се постигне разбирателство.

- Колко средства са вложени в изработването на този закон и каква ще бъде съдбата им, ако в България няма такъв?

- Реформата за въвеждането на задължителната медиация е реализирана със изключително скромен, бих казала символичен бюджет с оглед най-вече мащаба на самата реформа. Огромната по обем дейност, свързана с изграждане, ремонт и оборудване на 141 центрове за съдебна медиация във всички районни и окръжни съдилища; избор на членове на комисии (съдии, адвокати); проведени процедури по подбор на медиатори в 28 апелативни съдебни райони; обучение на обучители с помощта на експерти от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ); както и след това проведени обучения на избраните близо 250 съдебни медиатори, беше реализирана за по-малко от 900 000 лв. Тези средства не бяха достатъчни, но ВСС направи всичко необходимо, за да може реформата да стартира. Бяха изготвени и приети и съответните наредби от ВСС, които уреждат статута на центровете и на съдебните медиатори.

Реформата за съдебната медиация е част от реформите по Плана за възстановяване и устойчивост на България. На 29 ноември 2024 г. Европейската комисия представи предварителната си оценка на Второто искане за плащане на България по ПВУ, съгласно която 9 от 62 ключови етапи и цели не са изпълнени задоволително. Комисията отчита, че реформата за въвеждането на задължителната съдебна медиация е била сред основополагащите реформи за одобрението на първоначалния български план, поради което ще бъде наложена финансова санкция на България, възлизаща по предварителна оценка не по-малко от 50 000 000 лв.

България разполага със срок от шест месеца от приемането на окончателната оценка по второто искане за плащане по ПВУ, за да предприеме действия и да изпълни ангажиментите си.

- Министърът на правосъдието заяви, че законът за медиацията се превръща в един от приоритетите на правителството, но се чуха намеци и за неговото трансформиране. Налага ли се това, допустимо ли е и какъв развой очаквате около този закон и кога?

- Радвам се, че министърът на правосъдието и като цяло правителството осъзнават и поемат отговорността да се проведе реформата на съдебната медиация, която не просто е част от ангажименти на България към ЕК, а един осъзнат опит чрез механизмите на законодателството да съхраним нормалността и хуманността в отношенията между хората.

Изготвеният от работната група към ВСС проект на законопроект е съобразен както с мотивите на решението на КС (включително и с мотивите по целесъобразност), така и с изискванията на заложените от ЕК ключови етапи и цели в ПВУ, а също и с приетата от Съдийската колегия на ВСС концепция, в която са заложени параметрите и същностните положения на реформата, от които не можем да се отклоним. Още през 2020 г., когато се изготвяше ПВУ, предвидихме възможните опити впоследствие да се осуети реформата като се деформира и обезсмисли очертания модел, което рискува въобще успеха на реформата. Понякога е достатъчно да се промени само една дума в даден закон и той да загуби смисъла от своето съществуване.  

Затова рамките на реформата, така както са поставени в ПВУ чрез концепцията на Съдийската колегия на ВСС, осигуряват защита от всякакви опити за девиация, защото ЕК не би приела за изпълнена реформата, ако тя не отговаря не тези рамки. Надявам се, когато се внесе законопроекта в НС, да се съхранят смисъла и целта на тази промяна.