Човек забравя, защото…

Забравянето може да е досаден недостатък на ума, но загубата на памет е необходима за добре функциониращия мозък. Както показва ново проучване, мозъкът има специализиран набор от неврони, които работят активно за да забравяме, като с това премахваме ненужната информация, която събираме през деня.

Според публикация в списание „Science“, хората забравят по време на специфична фаза на съня, наречена „бързо движение на очите“ (или REM) чрез специфичен набор от неврони, скрити дълбоко в мозъка, предава БГНЕС.

Клетките са известни като концентриращи меланин невронни хормони, или MCH за кратко. Тези мозъчни клетки по-рано бяха известни с производството на стимулиращ апетита хормон, но сега се смята, че те също контролират активното унищожаване на спомените по време на REM, уникалната фаза на съня при бозайници и птици, която е свързана с ярки сънища.

Изследвайки мозъка на мишки, екипът от учени е открил, че мнозинство (над 52%) MCH клетки се активират, когато мишките са преминали REM фазата, в сравнение с 35%, когато мишките са будни. В съчетание с това се оказва, че MCH клетките изпращат съобщения до хипокампуса, мозъчния център на паметта.

„Някога се чудите защо забравяме много от мечтите си?“, Казва в изявление Томас Килдуф, директор на Центъра за невронауки на SRI International. „Нашите резултати показват, че включването на определена група неврони по време на REM фазата на съня контролира дали мозъкът запомня нова информация след сън“, добави той.

„Тези резултати предполагат, че MCH невроните помагат на мозъка активно да забравя нова, но вероятно, маловажна информация“, добави д-р Килдуф. „Тъй като се смята, че сънищата се случват предимно по време на REM фазата, етапът на сън, когато MCH клетките се включат, активирането на тези клетки може да попречи съдържанието на съня да се съхранява в хипокампуса – следователно сънят бързо се забравя.“

Ролята на съня и паметта, независимо дали става дума за забравяне и припомняне на спомени, все още не е напълно изяснена. Въпреки това се надяваме това изследване да проправи пътя към проучвания, които задълбочават нашето разбиране за състояния, свързани с паметта, като болестта на Алцхаймер.