ЦСКА свърши преди да е почнал!

"СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ! СРАМ!" - по този начин може да се опише представянето и играта на ЦСКА до момента през новия сезон - и на ръководство, и на треньорски щаб. Изключение прави само публиката на армейците, за която всичко е казано и изписано, а и няма нужда да се намесва в тази гротеска. Защото тя е единственото нормално нещо на "Армията", което не граничи с цинизъм.

И понеже разликата между сини и червени винаги е била голяма във всяко едно отношение, трябва да се отправя критика - защото на "Герена" не я обичат, а когато има проблем, той се замита под килимчето, започвайки да се твърди как всичко е "цветя и рози" и той не съществува. Когато в крайния квартал на София си заравят главата в пясъка, на "Армията" такова нещо не е допускано и не трябва да со допуска!

Там винаги се е критикувало, винаги се е слагала още сол в раната, за да може тя да заздравее и да се вкарат нещата в релси. Уви, колкото и помия и критика да се изсипва от доста време срещу шефовете и футболистите, нещата вървят по един добре познат и утъпкан път, който води до никъде, или по-скоро, който води към Ада - там, откъдето беше измъкнат клуба преди години.

Преди време всички се подиграваха на Левски, когато излизаха срещу ЦСКА, че сините са свършили преди да почнат, а клубът от Сухата река редеше загуба след загуба срещу червените. Години по-късно палачинката се обърна, а славният армейски тим, рекордьор по титли на България, стана основен конкурент на "Евроидиотите" - както на клубната сцена на Стария континент, така и на родната, където второто място вече започна да се приема за нещо нормално и даденост. Да, ама не!

ЦСКА е от друга мая, ЦСКА е закърмен с титлите и успехите още от раждането си и не може някаква шайка, дошла от село, да се гаври в милиони българи. И то по най-бруталния начин - така, както и Жоро Касапина не се е гаврил с Дебора! И всичко това "от свои"!

Неадекватни ходове, идиотски намеси в работата на останалите (не само на треньорския щаб), номера от селски вечеринки в съблекалнята, подмолни действия с футболистите спрямо наставниците, кретенски смени на треньорите... И голяма част от случките се развиват в малките часове на новия ден, обикновено към полунощ. И отново след драма, разбира се.

"Намазването на ските" на Саша Илич, който не пожела да си отвори устата за доста проблеми, говори достатъчно - рокада в навечерието на новото първенство и подмяната на "сръбското менте" (според някои) с друго такова - Ел Маестро, който час по-скоро трябва да заличи тази част от промененото си име!

Г-н Йевчит идва отново на "Армията", демонстрира част от познанията си по български, а след това - отново по нашенски, излиза със същата схема в Румъния - архаична и нефункционална. Загуба от Сепси с 0:4 и напускане на европейската сцена с общ резултат 0:6 срещу северните ни съседи-анонимници.

В първенството се трепери срещу Крумовград и Славия на "Българска армия", чиято реконструкция скоро няма да види бял ден. И идва фиаското в Разград, което прекърши мечтите на феновете на армейците за титла, убягваща на на клуба вече повече от декада. А така не се работи, така не се създават нови фенове, защото децата се вълнуват от едно - успехи, титли, купи... Нещо, което го няма отдавна в ЦСКА. Е, освен някоя епизодична Купа на България, хвърляща прах в очите на наивниците.

Крайно време е нещата да се казват с истинските им думи, а фактите са такива - ЦСКА се управлява непрофесионално, селско-тарикатски, не се зачитат мненията на специалисти и хора, мислещи доброто на клуба, а се действа на парче, емоционално и без никаква мисъл в перспектива.

Проблемите стават по-големи на "Армията", а напрежението ще ескалира още повече, което едва ли учудва някой. Просто сега друг е купил пуканките и се е настанил удобно пред телевизора, за да изгледа поредния епизод на сериала "Срам и позор!", прожектиран от 2016 година в Борисовата градина.

Няма нужда да се прави дисекция на представянето на футболистите на ЦСКА, което граничи към днешна дата с трагикомично, а и съвсем друг е въпросът за селекцията, на която всички толкова много се радваха, давайки надежда преди новия сезон. Който, уви, свърши преди да е започнал - ЦСКА остана без титла и евроучастие още в морския сезон, който до преди година-две доставяше толкова много радост на червените фенове, но... предимно в сини краски.

Е, сега реалностите са други, остана сигурно онзи "прах в очите" - Купата на България, който не грее и не топли в студените зимни месеци, които се задават в Борисовата градина, и които започнаха през август.

Крайно време е за мерки, ама наистина крайни! А, на който не му отърва - знае пътя към Покрития мост!