Да редиш листи не е като да редиш керемиди

Абе, помните ли едно време, преди да се скрие в турското посолство и да не спре на стоп с фолксвагена, имаше един политик на име Лютви Местан, пред чиято изящна словесност примираха парламентарните репортерки и бюфетчийки? Та този изчезнал и не липсащ никому филолог навремето, през 2013-а година, стана първият действащ партиен лидер, който сподели открито каква е формулата за реденото на предизборни листи у нас. И разказа как централите определят бъдещите си парламентарни групи и защо, докато колегите му продължават бутафорно да си играят на номинации, на тайно гласуване и на вътрешна надпревара.

Местан чистосърдечно обясни защо най-видните фигури на партиите са водачи на по две листи. Така хем е сигурно, че ще бъдат избрани, хем ще изтеглят още един депутат от втория си избирателен район. Не, че не го знаят и малките деца. Явно обаче в някаква утопия продължава да живее единствено бившият магистрат Методи Лалов, който забърка в понеделник идиотски предизборен скандал на десния фронт, като поиска публично оставката на Христо Иванов, както и тези на Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев (знакови фигури и част от Изпълнителния съвет на „Да, България“).

Една от критиките на Лалов е, че не е имало вътрешни електронни избори за кандидати за народни представители. Той поиска и да се прилага правилото „един кандидат, една листа“, преимуществено като водачи да се определят хора от младежките организации, да се номинират хора от малцинствата на избираеми места и т. н., май само гейовете и лесбийките забрави, ама те като че ли си имат достатъчно представители, да не ги изброявам.

Крайно време е да спре глупавото жабуркане с нагласите на електората за прозрачни номинации и да се поеме лидерска отговорност за предизборните листи. Нито е срамно, нито престъпно. Да редиш депутати не е като да редиш керемиди – изисква се единен и далновиден поглед върху бъдещия облик и състав на парламентарната група. Тая работа не става с местни номинации от Тутракан и Каспичан, а със стратегически действия от върха.

Естествено, системата е до голяма степен порочна, защото и отляво, и отдясно, се намират хора с незадоволени амбиции и високо его, които се чувстват обидени, недооценени, изклатени и отлюспени. Като Методи. Има и партии, в които водачите на листи откровено се определят от размера на портфейла по ценоразписа на избирателите. Стига се до всякакви безумия като сричащото синче на кмета на Симитли – Поли Апостолов, даскалицата с мощен баджак Ани Баракова, комуниста-василбожковист Сашо Паунов, Филип с разпраните дънки и още десетки знайни и незнайни герои на парламентаризма.

Всеки от кандидатите трябва сам да може честно да си отговори защо иска хората да гласуват тъкмо за него и с какво е по-достоен от съпартийците си. А ако не може, да не мрънка, че партийните централи ги редят. На тях това им е работата, а на Методи работата е вечно да реве и да забърква жалки скандалчета. Така беше в СРС, в Общината, а сега и в ДБ.