Седмицата: Пирамидите на фараона-президент Румен Радев-Тато
„Пирамидиии, фараониии! И балъци за милиони! Така я запя актуалната обстановка преди 30 години Володя Стоянов. Днес, ако нашенските „пирамиди“ и „фараони“ може и да са в музея, то балъците са си в реалната политистория. Всички вкупом – и „исторически“ все още гласуващите, още повече „експонатите“, дето гласуват чрез (не)гласуване. Главната мисъл обаче, дето евентуално мисловно може исторически да ни хрумне, е, че е крайно време да си пренаредим музея. Обезателно да го разширим, разбира се, че то място не остана даже и в Боянските палати, дето някогашният фараон Бай Тошо– Тато, толкова хитро селяндурски си играеше селско-държавническото тото, че и досега бая „народ“ си мисли, дори изповядва като в атеистично закатанчена църква, че „тогава“ само се е печелело, пък сега се налага и да се работи.
Е, на печелившите – честито, имат печалба – харчат си я и до днес! Важното е да си разширим музея, че „балъците“ вече са все по-милионни. Тия дето исторически са заети да си гледат в пъпа на миналото (си), вместо в собственото настояще, еле пък в бъдещето на потомството (ни).
Ама Голям музей ще да ни е нужен! Примерно колкото поне три малки! Като към бившата Боянска резиденция на „вся власть“ (сега Национален исторически музей), се добави близката там „президентска вила“ плюс самото Президентство ей тук от пъпа на София.
Точно на такова „мащабно строителство“ през изминалата седмица някак си се навира в очите (на слепите) да изглежда иначе все по-мащабно издребняващото до „хитра селяния“ партийно строителство на може би фараона-президент Румен Радев-Тато. Пардон, на все още държавния глава просто Румен Радев, нагазващ в последната си година от двумандатната 2х5 (почти като джип) държавна, но и всякаква друга власт.
Та съвсем не случайно и президентът на България се омеша сред всички световно-високопоставени дето гледаха официалното откриване на Големия египетски музей в Гиза. Баш там при исторически истинските пирамиди и фараони. Която истинност не попречи на политпартийната Радева „истина“ да обясни на египтяните „колко е важно да съхранят историята си“. При това от „наше“ име: „Като държава, която е наследник на една от най-старите европейски култури, България напълно разбира значението на опознаването, съхраняването и представянето пред света на богатите исторически и културни традиции“.
По същото това време – когато българският президент беше един вид на най-голямото, даже единствено, световно пирамидо-фараонско гробище обаче, у нас някаква си политология взе че един вид хем попита – хем отговори „Какво ни казва Румен Радев от гробищата“. По-скоро от нашенските политпартийни все по-кретенско „четвъртити“ като електорално усещане гробища, макар и да е в Гиза в оня момент. Понеже аналитично-политоложки се говори баш за все още президента като за „тъмен призрак“ дето „броди по политическия терен“: „И не просто броди, ами преминава през сцената в своето призрачно облекло и после пак изчезва в дън гори тилилейски, и после пак преминава и този съспенс храни надежда в онадеждените, отвращение в отвратените, радост в радостните и мъка в измъчените“. А „живецът“ идва с политологическото: „кога, дали и защо президентът ще „слезе“ на политически терен“. Въпрос който „вече е зададен толкова пъти, вече е огласяван и анализиран още повече пъти, че започва да става митологичен“. Но сега имало и отговор: „хоп, изведнъж и от гробищата, президентът ни информира“, че „хората настояват да направя партия“.
То поименно не се казва кои са хората, изглежда понеже лично според другата „новина“ на отминалата седмица „партията ще си е негова, когато той лично и изрично ни я обяви“. Не на някакви си „кирчовци“, „кокорчовци“, „яневци“, „лечевици“ и т.н.
Е, то „броденето“ започна и във вид на леки тренировки. Тъкмо преди преекспонирането си в „Големия египетски музей“, президентът отвори като музей и собствената си все още „пирамида-крепост“ – тая в столичния център на „Дондуков-2“. За Деня на отворените врати в президентството на Деня на народните будители. Сред множество граждани беше дори бившата шефка на Народното събрание Наталия Киселова, вече като зам.-председател на парламента да разгледа к‘во ново по етажите, където всъщност е шетала като конституционен експерт на Румен Радев. Но пък що да не нагледа така да се каже вече президентско-партийният растеж на „джанки, марули, рози, ягоди, череши, сливи…“.
К‘вот му върже на държавния глава, дето след година ще цъфне ни повече, ни по-малко като обикновена партийна лукова глава за всички, които го пожелаят, в музейното му ТКЗС.
