Да се казваш Христос Рамбов

Навръх Богоявление Христос Рамбов от Брацигово извади кръста от река Умишка пред Градския исторически музей – мястото, където и преди традиционно е извършван ритуалът. На Ивановден Lupa.bg разговаря с Христос Рамбов за емоцията да извадиш Светия кръст, за вярата и за посвещението на Бог.

Христос Рамбов (в средата) навръх Йордановден по време на традиционното мъжко хоро във водите на река Умишка в Брацигово

- Кой сте, вие, Христос Рамбов?

- Роден съм на Йордановден – на 6 януари 1993 г. Израснал съм в семейство на религиозни родители. Завършил съм Духовна семинария. Бакалаварската ми степен е теология, а магистърската ми степен е предучилищна и начална педагогика.

- Честит рожден ден на патерици! Роден сте на много хубав празник – на Богоявление.

- Йордановден е един от най-големите Господски празници, на които Бог се явява. Затова се нарича – Богоявление.  

- Какво означава за вас ваденето на кръста?

- Този ритуал е свързан с доста емоции. Участието след Богоявленския водосвет и след хвърлянето на кръста в реките е едно голямо преживяване и голяма емоция. Но преди това участието на участниците, независимо в кой край на България е Божие благословение. Бог дарува на всички участници здраве, както виждате няма нито един болен след хорото в ледените води на реките. А хващането на кръста е изключителна радост, Божие благословение е за участника, даруване на мир и здраве и всичко необходимо за спасението на дадения човек.

- Брацигово е възрожденски град. Може би това е начин да възприемате вярата по-дълбоко?

- Аз съм кореняк брациговец. Това се вижда и от фамилията ми – тя е специфична – Рамбов. Тя води началото си от един първомайстор. Вярата за млад или стар човек независимо откъде е – това няма никакво значение – Господ Иисус Христос чука на вратата на всеки един от нас. От нас зависи дали ще отворим дверите и сърцето си за Христос. Поради липсата на вяра у младия човек и в съвременното ни общество води до неблагоприятни конюнктурни последствия едно след друго. Отдалечаването ни, липсата на отворени сърца към Господ, предубедеността ни или какво ли още не, за да достигнем до съвременните най-глобални проблеми като смяна на пола и т.н. Традиционното християнско семейство, православност, традициите са завещани от хилядолетия и това може да спаси българското общество.

Христос (вдясно) е горд да носи българското знаме

- Вашите родители са решили да ви кръстят на Христос. Това е голяма чест и отговорност. Как вашите приятели и колеги възприемат името ви? Възприемате ли себе като човек с мисия?

- Да си православен християнин е трудно. Това ни изправя пред изключително големи трудности в съвременното ни общество. Как ще се казваш – това няма никакво значение, но може да те насочи в живота накъде да тръгнеш. Моето име малко ме е подпомогнало и е подсилило вярата. Моите приятели нямат странно отношение към мен или някакво по-специално внимание. Пощадили са ме от коментари. Аз съм нормален млад мъж, който се чувства гражданин на България и се възприема нормално в обществото.

- Вие сте иподякон и обръщението към вас е Ваше боголюбие. Вие не сте свещеник и нямате право да служите, но помагате на свещеници в техните служби. В кои църкви правите това?

- През 2007 г. Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай подстрига моите коси като за четец и певец и иподякон на Българската православна църква в Брацигово. Радостта ми беше особено голяма, защото през 2007 г. в родния ми град от Гърция беше донесена долната челюст на Свети Йоан Кръстител и на това духовно тържество в църквата „Свети Йоан Предтеча” бях подстриган за иподякон. Голяма част от времето си прекарвам в този храм в Брацигово. Благодаря на свещеника – отец Любомир Траянов, който ме въведе във вярата и който ми стана изповедник. В момента той е архиерейски наместник и енорийски свещеник в Брацигово. Помагам с каквото мога, когато мога, според силите и възможностите си в местния храм на град Брацигово.

- Вие сте и преподавател. Къде преподавате?

-Аз съм социален работник, работя и с деца, и с възрастни. Посветил съм се на тази работа. Децата облагородяват човека, помагат ни да се отърсим от злободневието. Децата ме зареждат. Децата са цветята на живота. По-хубаво от това човек да е ограден с цветя има ли?

- Как виждате своя професионален път?

- Каквото Бог благослови. Надявам се работата ми с деца, а и изобщо с хора и социалните дейности да не приключи скоро, а да бъда сред хората и да им помагам според силите си и възможностите. Камъкът си тежи на мястото. Аз усещам, че съм на своето място.

Използвани са снимки от личния
фейсбук профил на Христос Рамбов