Да се женим онлайн е добре, ама как да набием жената по мейла?
Всичко ни е виртуално, та няма причина браковете да са истински
Ура за техническата революция и мъка и горест за Кондьо, оркестър „Кристали” и Нелина. От 1 януари догодина вече ще можем да се женим по интернет. Първо в Пловдив, а утре и в други градове. Долу надуваемите кукли с джуки като на Цветанка Ризова, минаваме изцяло онлайн. Само че, май нещо не сме го премислили съвсем.
Дигиталният брачен съюз може да е приложим в онази част на Европа, дето се движи на първа скорост, но ние, които още караме на задна, трудно ще се справим с такова предизвикателство. Някои въпроси ще се решат лесно. Вместо да даваш плика със заплатата на жена си, директно ще й я превеждаш с „Пейпал”. Вместо да хъркаш в семейната спалня, ще пращаш гласово съобщение с гъргоренето на пиянската си апнея. Сексът пък е най-лесен – бездруго 95-6% от него се случва пред екрана на компютъра с паролата за „Редтюб” в едната ръка и атрибут в другата.
Остават обаче моменти, които задължително трябва да се решат аналогово. Колкото и сериозен опит да имаш, предаден генетично и културно-демографски от потурестия ти дядо, през алкохолизирания ти баща, та чак до светлата ти личност, няма как да набиеш съпругата си по имейла. Нито окото можеш да й насиниш качествено, нито дори да я напсуваш на майка както си трябва. Освен ако не използваш главни букви в чата, ама няма същия ефект като един продран баритон.
А за мача ще трябва да разчиташ на някаква виртуална салата. Най-много да ти прати линк към „Вкусно.бг” как да си нарежеш доматките и да си натрошиш сиренцето. И докато успееш да го направиш, нашите национали вече ще са пропуснали поредното европейско.
Всичко ни е фалшиво, значи. Фалшиво обединение на дясното, фалшиви цици на „Мис България”, фалшива интрига във „Фермата”, фалшива коса на Боби Михайлов, фалшиви болнични и здравни осигуровки, фалшива Първа дама, фалшива сигурност при депозит в КТБ.
Когато Джордж Хърбърт Мийд е писал ролевата теория в социалната психология, едва ли е очаквал такова оливане в мимикрията и фалша. Толкова голямо, че сякаш целият ни живот е фалшив. След като може да има менте банкноти и менте отношения между хората, спокойно може да ги официализираме и с виртуални бракове. В крайна сметка какво друго е женитбата, освен въпрос на пари и секс? Все фалшиви…
