Да си спомним за поета Борис Гуляшки с „Възкресени букви“

Приятели и близки на поета, журналист и сценарист Борис Гуляшки - Гули, както и почитатели на българската литература, ще се потопят в света на неговата поезия на 14 ноември. На тази дата той щеше да навърши 80 години и по този повод в петък от 19:00 часа в Читалище „Братя Миладинови“ в Княжево ще състои поетична вечер „Възкресени букви“. Актьори ще рецетират негови стихове и така ще ни припомнят неговата лирика. 

Борис Гуляшки е роден на 14 ноември 1945 г. в София. Той си отиде от този свят през декември 2007 г.

Снимки: Личен архив на семейството

Завършва право в Софийския университет, но любовта към писането към насочва към поезията и драматургията. Първи поетични публикации прави във вестник „Средношколско знаме“ и списание „Родна реч“. Повече от 15 години е редактор в сп. „Наша Родина” – време, през което негови публикации излизат в почти всички централни и регионални вестници и списания, негови сценарии се реализират в анимационното и документалното кино, стиховете му се печатат в литературните издания, излизат първите му поетични книги.

Става зам. главен редактор на списанието, след което е редактор на сп. „М”, и сп. „Шок дайджест”, редактор и завеждащ отдел „Култура” във в. „Отечествен фронт”, редактор във вестниците „Наздраве” и „Новини +”. Съучредител и участник в клуба „Поети с китара”. Автор на поетичните книги: „Изгорели букви” (1982), „Оркестърът приключи” (1989), „Зараснали илюзии” (1996), „Пясъчен часовник” (2001), „Животът ми…” (2005), „Клинична пътека” (2006). 

Борис Гуляшки е сценарист на анимационни и документални филми. Той е автор на текста на „Оставете ни да играем“ – песен от филма “Изпити по никое време“ на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Братя Мормареви.

Борис Гуляшки е брат на известната режисьорка Константина Гуляшка. Негови синове са Сергей Гуляшки и актьорът Филип Гуляшки. 

Lupa.bg публикува няколко стихотворения от Борис Гуляшки:

НАЯСНО СЪС СВЕТА

Какво ще стане с мен – не зная.
До болка тих, до ужас сам,
вървя през този свят окаян,
окалян – сякаш съм Адам.
Какво ще стане? Много просто –
ще си простим и бяс, и мъст.
И ще си ходиме на гости:
Аз – шепа пръст, той – шепа пръст

********

БЛЕНДА
На Ина

Моменти, моменти,
красиво измислени.
Нагласяваме бленди,
с обективите искаме
обективно и искрено
да покажем на всички,
че моментът орисан е
за момент да изтича.
Ала толкова бленди
май не са за момента.
Боже, колко моменти
с неулучена бленда!
Светлината пресилена
и моментът, естествено,
от това депресиран,
тъй измамно е блеснал,
че минава изплакнат
и с размазани сенки
в кадри с дългоочаквани
обективни моменти.

*********

ПО ПЪТЯ

Вървим, вървим и все по-трудно става.
На куп неща убягва същността.
Спокойно, бавно ни уеднаквява
на ежедневието монотонността.
Очите ни като карфици драскат
по слоя равен на покоя сив.
Не сме щастливи, нито пък нещастни –
все варианти на един мотив.
Все чудещи се, откъде да почнем,
как своя смешен бит да променим,
как не случайно, но и непорочно –
съвсем нарочно – как да издържим.
И търсейки и смисъл, и начало,
си спомняме изминатия път.
Най-първо беше дух. А после тяло.
А после то унищожи духа.

********

МОЛИТВА

На живия свещица да запалим,
че мъртвият и сам ще се оправи.
Ще яхне мравка, корен ще възседне,
в стеблото на дръвче ще се катери
или светулка ще го вземе във фенера си
и ще се вдигне с него нависоко.
А живият полека ще потъва.
Пръстта, проклетата, ще го притегля,
ще се смалява той и ще го свива
на кожата му – изхабена – мрежата.
И уловеното във нея също
ще му тежи, ще го влече надолу…
На живия свещица да запалим,
за живия сега да се помолим.

**********

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Всичко е снежно, толкова снежно.
Еди-колко си сантиметра сняг.
Копнежно и нежно, и безнадеждно
аз се сгушвам до тебе пак.
Сънувай ме, моля те! Сънувай ме, чуваш ли!
Нека бъдем за малко добри.
Боже мой, та в нашето смешно преструване
няма капчица смисъл дори…
Сънувай ме – грозен, залитащ и страшен.
Сънувай ме – див от тъга.
Как вървя напосоки и как съм уплашен,
че вървя постоянно така.
Сънувай ме въпреки всичко. Върни ме,
макар и само в съня.
Сънувай ме, моля те! Мене ме има,
имам още коси, рамена,
знам, че мога безумно копнежно и нежно
да съм с тебе от изгрев до мрак…
Всичко е снежно, толкова снежно.
Еди-колко си сантиметра сняг.

„Оставете ни да играем“ – песен от филма “Изпити по никое време“ - текстът е на Борис Гуляшки: