Държавният дълг на Франция скача до 110,7% от БВП

Държавният дълг на Франция се покачи до 110,7 на сто от БВП в края на първото тримесечие, в сравнение с ревизирания надолу 109,9 на сто в края на 2023 г., съобщи Националният статистически институт (Insee), цитиран от Франс прес и БТА.

Публичният дълг на страната, който се увеличи значително в резултат на пандемията, нарасна с 58,3 милиарда евро, за да достигне 3,159 трилиона евро, съобщи националната статистика, докато лошото състояние на публичните финанси е една от централните теми на ранната предизборна кампания.

Публичният дълг все пак намалява спрямо първото тримесечие на 2023 г., когато е бил 111,9 на сто от БВП.

Увеличението, регистрирано през първите три месеца на годината, идва главно от увеличението на държавния дълг (ръст от 44,4 милиарда евро), докато този на администрациите за социално осигуряване се е увеличил с 12,9 милиарда евро.

От друга страна, дългът на местните публични администрации остава почти стабилен (ръст от 800 милиона евро), както и този на различни органи на централната администрация - ръст от 200 милиона евро.

За да намали дълга и да сведе публичния дефицит под европейския праг от 3 на сто от БВП, преди обявяването на разпускането на парламента на страната на 9 юни, правителството предвиждаше бюджетно усилие от допълнителни 20 милиарда евро през 2024 г., следвани от още 20 милиарда през 2025 г.

След като в края на май рейтингът на държавата беше понижен от международната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс глоубъл рейтингс"

(S&P Global Ratings), Франция беше упрекната от Европейската комисия този месец, което отвори пътя за процедури за прекомерен публичен дефицит.

Междувременно германският финансов министър Кристиян Линднер загрижено предупреди, че Франция може да стигне до "бюджетна трагедия", ако бъдещото правителство на страната, избрано след наближаващите парламентарни избори, следва бюджетна политика, увеличаваща дефицитите.

"За французите трагедията може да се случи",

заяви Линднер по време на конференция в германския икономически институт "Ифо" (Ifo) в отговор на въпрос по темата.

Линднер същевременно изрази надежда, че в такъв случай Европейската централна банка няма "да бъде призована" да подкрепя Франция на финансовите пазари. "Казваме го от съпричастност към Франция, но и защото силна намеса от страна на ЕЦБ би повдигнала определени икономически, но и конституционни въпроси", добави министър Линднер, който, както отбелязва Франс прес, е силно ангажиран с бюджетната дисциплина както в Германия, така и в Европа.