ДБ: 250 млн. лева може да струва софтуерът за бизнеса за потребителите

Софтуерът за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО), който правителството иска да бъде внедрен в търговските обекти, ще струва на българските потребители между 150 и 250 млн. лв.

Това заявиха Мартин Димитров и съпредседателите на "Да, България" Ивайло Мирчев и Божидар Божанов на конференция в парламента на тема: "Поразяващият ефект на софтуера за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) върху малкия и среден бизнес". 

През 2019-2022 година пак имаше такъв опит този софтуер да бъде внедрен в търговските обекти, въпреки протестите и недоволството от страна на бизнеса, те бяха принудени да го направят и това им излезе 100 млн. лв. Тъй като внедряването му беше некадърно реализирано от страна на държавните институции, беше отменен, но никой не върна парите на предприятията. През 2025 г. тази хрумка идва отново, а  оценките за внедряването му са още по-високи. Между 150 и 250 млн. лв. ще бъдат платени от българския бизнес, тоест в крайна сметка от всички нас като потребители, за прищявката на кабинета да бъде инсталиран такъв софтуер във всеки търговски обект", коментира Ивайло Мирчев.  

По думите му това е нереалистично, не може да стане и силно се надяват от кабинета да чуят техните аргументи и да се откажат. 

"СУПТО е сложно, скъпо, тежко, „чупливо" средство за събиране на данъци, което не събира данъци. Технологично е много лесно да бъде заобиколено всичко, което НАП слага в изискванията. Този софтуер ще бъде огромна тежест за бизнеса и накрая ефекта ще бъде не просто нулев, а отрицателен", коментира и Божидар Божанов. 

По думите му в момента инфраструктурата на НАП не е подготвена за толкова много заявки и според него тя ще падне. А изискванията на приходната агенция осакатяват софтуера, което го връща 10-15 години назад в технологичен план.

Това, което предлагат от "Да, България", е да се направи Закон за фискализацията. "Ще иска много работа с бизнеса, време, работни групи, така че да има изцяло нов закон, който да уреди как се извърша фискализацията. Това ще позволи по-модерни подходи, да се отървем от касовите апарати в един момент при плавен преход и да бъдем в крак с времето. Това трябва да стане догодина, за да може 2027 г. да имаме този съвременен подход и вместо да се налагат свръх регулации1 НАП да използва всички данни, които има, да използва изкуствен интелект, за да прави оценка на риска, да таргетира аномалиите, тези които видимо крият данъци и да ходи на проверки само там, а не да товари целия бизнес", разясни идеята им Божанов.