ДБ настоява: Нефтеният терминал “Росенец” - на държавата

Депутати от ДБ предлагат законодателни промени, с които пристанищният терминал “Росенец” да продължи да обработва постъпващия петрол, но няма да се контролира от “Лукойл”, а от държавата.

Депутати от ДБ предлагат законодателни промени, с които пристанищният терминал “Росенец” да продължи да обработва постъпващия петрол, но няма да се контролира от “Лукойл”, а от държавата.

Концесията на пристанище “Росенец” да може да бъде прекратена незабавно и нефтеният пристанищен терминал да бъде отнет от “Лукойл” и да се върне на държавата. Такова предложение са внесли в НС Надежда Йорданова, Ивайло Мирчев и Мартин Димитров от “Демократична България”. Промените се добавят между двете четения в законопроекта на ДПС, с който се забранява износът на горива, произведени от рафинерията на “Лукойл” в Бургас, ако са от руски нефт.

Законопроектът предвижда месец след влизането на закона в сила правителството да бъде задължено да прекрати концесията.

На практика от “Демократична България” настояват да се промени законът така, че и в бъдеще да не се възлагат концесии на обекти от критичната инфраструктура, засягащи нефт и нефтопродукти, произведени от руски суров петрол, а настоящите да се прекратят.

В момента терминалът е отдаден на концесия на “Лукойл Нефтохим”, а на 6 октомври м. г. служебният кабинет удължи концесията с 24 г. до 2046 г.

Още в началото на новата сесия на 48-ото народно събрание съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов призовава от името на коалицията служебното правителство да използва санкциите срещу Русия, за да се преразгледа концесията на “Росенец”. В средата на ноември служебният вицепремиер Христо Алексиев каза по време на блицконтрол, че ако това стане, горивата ще поскъпнат. Алексиев беше категоричен, че към момента решение за прекъсване на концесията би предизвикало нарушаване на нормалната работа на “Нефтохим”, дефицит на пазара на горива и повишаване на цените.

Според Алексиев концесията не е удължавана, а е поискана дерогация. “Водени са разговори за повишаване на концесионните възнаграждения евентуално. Това решение е в ръцете на редовно правителство, което винаги може да изтегли дерогацията и да прекрати договора, понасяйки последствията, до които води това”, заяви той пред депутатите.

По думите му при прекратяване на концесията щяло да има сериозни искове срещу България като например за възстановяване на направените вече инвестиции. Страната ни щяла да се лиши и от допълнителни вложения от около 25 млн. евро и приходи от концесионни такси в размер на близо 23 млн. евро.